На 9 март 2017 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по делото Manni С-398/15, в което бяха изяснени някои ключови положения в приложното поле на правото да бъдеш “забравен” и по-конкретно - специфичните условия, при които то може се упражнява с цел заличаване на информация, съдържаща се в публични регистри. Правото на изтриване, по-известно под непрецизния легален термин “право да бъдеш забравен”, се роди от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в небезизвестното решение Google Spain през пролетта на 2014 г.

Отношението към онлайн запознанствата значително се променя през последните години. Свидетели сме на това как някогашните предразсъдъци постепенно избледняват, а хората все повече приемат, одобряват и използват интернет услугите за намиране на партньор. Дали в търсене на Съдбовната половинка или просто на някой, който да споделя интересите и заниманията ни, все по-често се обръщаме за помощ към сайтове и мобилни приложения – През 2017 г. Купидон вече държи смартфон!

Статията обхваща преглед на медицинските социални мрежи като съвременни проявления на социалните мрежи, фокусиращи се преимуществено върху споделянето на информация от медицински характер, както и на видовете медицински социални мрежи и портали и основните предимства и рискове, свързани с функционирането на такива мрежи.

Авторите коментират основните грешки в представянето и популяризирането на българските медицински социални мрежи, като акцентират върху три ключови положения: нарушаване на задълженията във връзка с предоставянето на информация и/или при сключване на договори чрез електронни средства в качеството на медицинските портали и мрежи на доставчици на услуги на информационното общество; неглижиране на изискванията за защита на личните данни на потребителите; и уреждане отговорността на доставчика относно генерирано от различни групи потребители съдържание при използването на услугите на доставчика - пациенти, медицински специалисти или свързани лица.

На 12 юли 2016 г. Европейската комисия стартира дългоочаквания Щит за поверителност между САЩ и ЕС. Щитът е роден от пепелта на Safe Harbor с обещанието да възстанови доверието чрез силни предпазни мерки. Мнозина обаче считат този инструмент за мъртвороден поради това, че не е успял да убеди никого, освен създателите си, на адекватност, ефективност и ангажираност към нивото на защита и принципите за защита на данните в ЕС. Изборът на неясен закон, въвеждането на нови участници със съмнителна правна стойност и общата тенденция за търсене на решение на ефекта, а не на причината за проблема, създадоха усещането за един Дамоклеански меч, висящ над ИКТ индустрията, вместо щит, който защитава правата и интересите както на гражданите, така и на бизнеса.

Настоящата статия е продължение на публикуваната на 18.11.2016 г. "Анонимизиращите мрежи и националната сигурност: Къде е границата на личното пространство? (част 1: Технологични аспекти)" и разглежда правните проблеми, свързани с използването на анонимизиращи мрежи като Tor и други услуги, обхващат няколко категории проблеми: дейностите на правителствата, свързани с Tor, и опазването на националната сигурност; използването на анонимизиращи мрежи за защита на основните човешки права; отговорност на операторите за съдържанието, което преминава през изходните точки в Tor мрежата; наблюдаване и следене на изходните точки в Tor мрежата.