В разгара на лятото мнозина от нас се подготвят за дългоочакваната лятна почивка. И последното, за което искаме да мислим, е задръстванията на пътя. Ако обаче в случая с наземния транспорт те са очаквани и донякъде предвидими, то когато става въпрос за необятното въздушно пространство, мнозина от нас са на различно мнение относно това колко е „нормално“ да закъснява полетът ни… Колко често ви се е случвало да чакате самолета на изхода за час, два или дори повече и да не знаете защо точно? Или, когато вече сте на борда, командирът на полета да обяви закъснение от 15 минути, 30 минути или дори час, защото… няма разрешение от Ръководство въздушно движение за запуск на двигателите поради натоварен трафик?

В предходната публикация се посочи, че U-Space Blueprint очертава визията за интегрирана пилотирана и безпилотна авиация, базирана на осигурената от U-Space връзка между двете. Управлението на въздушния трафик обикновено се състои от три отделни дейности: контрол на въздушния трафик, управление на потока от въздушен трафик и аеронавигационно информационно обслужване. U-Space ще се заеме и с трите, разчитайки на много висока степен на автоматизация и цифрови услуги.

На 16 юни 2017 г., SESAR (the Single European Sky Air Traffic Management Research (SESAR) Joint Undertaking) обяви проектa "U-space Blueprint", който определя визията за управление на дронове в ниско полетно ниво. Проектът има за цел да позволи сложни операции с дронове с висока степен на автоматизация във всички операционни среди, особено в градски контекст. Новата визия навежда на мисълта за бъдеще, в което много сложни операции в натовареното въздушно пространство ще бъдат извършвани с мигновени автономни действия на базата на софтуер и сензори... Дали обаче тази нова визия ще изпълни обещанията си да предостави решение, с което да направи възможни мащабни търговски операции с дронове по безопасен и сигурен начин? Какви са предизвикателствата и какъв ще бъде отговорът на правото?

В условията на дигитална ера и непрекъснато нарастваща икономическа активност на правните субекти в Интернет, използването и защитата на домейн имената в областта на гражданския и търговския оборот, придобиват все по-голяма важност. Липсата на правна регламентация и единен подход за решаването на възникнали спорове относно правата върху интернет домейните, поставя редица значими въпроси, които се превръщат в поле на научен интерес и провокират настоящото изследване. Наложилото се в теорията и практиката понятие „арбитраж“ (и производното „арбитриране“), отнасящо се в конкретния случай до разрешаването на спорове при колизия на домейни и търговски марки, се е превърнало в механизъм за саморегулиране на пораждащите се от това взаимодействие обществени отношения...

На 9 март 2017 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по делото Manni С-398/15, в което бяха изяснени някои ключови положения в приложното поле на правото да бъдеш “забравен” и по-конкретно - специфичните условия, при които то може се упражнява с цел заличаване на информация, съдържаща се в публични регистри. Правото на изтриване, по-известно под непрецизния легален термин “право да бъдеш забравен”, се роди от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в небезизвестното решение Google Spain през пролетта на 2014 г.