Брюксел..... имаме проблем?
В предходната публикация се посочи, че U-Space Blueprint очертава визията за интегрирана пилотирана и безпилотна авиация, базирана на осигурената от U-Space връзка между двете. Управлението на въздушния трафик обикновено се състои от три отделни дейности: контрол на въздушния трафик, управление на потока от въздушен трафик и аеронавигационно информационно обслужване. U-Space ще се заеме и с трите, разчитайки на много висока степен на автоматизация и цифрови услуги.
Платформа за услуги? Ключът е в софтуера
По всичко личи, че U-Space ще бъде проектиран като допълнена от оперативни процедури платформа за услуги. Тъй като ще разчита значително на софтуер, съществуващата регулаторна рамка за сертифициране и гаранции за безопасност на софтуера, използван при регулирането на въздушното движение, вероятно ще трябва да бъде актуализирана, за да отрази високо автоматизираната работа на U-Space и безопасното и сигурно развитие на връзките между двете функции на платформата.
U-Space вероятно ще зависи от адаптивен софтуер, който има способността да променя поведението си по време на изпълнение, в отговор на промени в оперативната среда, конфигурацията на системата, наличност на ресурси и т.н. Това води до редица въпроси, свързани със сертификационните критерии, надеждната работа и отговорността за дефекти. Издръжливостта на U-Space софтуера ще трябва да бъде осигурена в рамките на динамични операции и взаимодействието и взаимозависимостта на множество компоненти, произведени от различни производители. В резултат на това възникващите нови рискове вероятно ще трябва да се управляват чрез по-целенасочено разпределение на отговорността, отразяващо променливия характер на правната квалификация на "дефекти" в приложимото при отговорността за дефекти право.
Свързаност, данни и киберсигурност
За да изпълни целите си в областта на безопасността, U-Space ще разчита в голяма степен на надеждна осведоменост във връзка със ситуацията в реално време, както и от навременен достъп до и споделяне на критични за безопасността данни. Това може да провокира необходимостта от ясни правила за достъп, споделяне и повторно използване на критични за безопасността данни, или иначе казано, режим sui generis за защита на индустриални, критични за сигурността данни. Същевременно производителите вероятно ще изискват достъп до некритични за безопасността данни за производителността, за да оптимизират и подобрят собствения си софтуер. Предстои да се разбере доколко и при какви условия ще бъде предоставен такъв достъп и как ще бъде определен правният статус на тези данни.
В допълнение тези данни и всяко тяхно предаване ще трябва да бъдат защитени срещу злоупотреба чрез прилагане на мерки за сигурност в съответствие с Директивата относно мерките за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директива (EС) 2016/1148), предложението за нов основен регламент относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и предстоящото предложение на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) за бъдеща регулаторна рамка за киберсигурността в авиацията, включително "хоризонталното" правило за киберсигурност, което обхваща общи изисквания към всички области и специфични изисквания към всяка отделна област, базирана на стандартите на индустрията.
Държавни самолети? Защо пък не!
U-Space е всеобхватна визия, която не провежда разграничение между различните потребители на дронове. Проектът предвижда, че U-Space ще бъде отворен за всички категории потребители на дронове, включително всеки тип държавни въздухоплавателни средства (в това число военни) и обществени организации, които приоритизират специални мисии.
Това изглежда е в съответствие с предвидената възможност държавите-членки да прилагат някои разпоредби на предложението за нов основен регламент по повод дейности и услуги, извършвани от държавни въздухоплавателни средства, като митници, полиция, спасителни операции, гаене на пожари, брегова охрана или подобни дейности и услуги, както и за управление на въздушното пространство от страна на военни. Възможността за приложение е отворена и държавите-членки могат да я използват за една или повече дейности и области на регулиране на авиацията.
Солидните решения на много от проблемите, разгледани по-горе, свързани например с киберсигурността, ще бъдат от основно значение за приемането на U-Space от страна на която и да е държава-членка. Същевременно самото разграничение между граждански и държавни въздухоплавателни средства би могло да представлява проблем, тъй като определението за "държавни въздухоплавателни средства" (или, по-скоро, липсата на такова) съгласно Чикагската конвенция, "magna carta" на международното публично въздушно право, се основава на критерия функционалност на въздухоплавателното средство, или иначе казано, на контекста, в който средството се използва, за да се направи разграничение между двете. Излишно е да се спомене, че това разграничение не винаги ще бъде лесно и законните задължения и отговорности се различават значително.
“This is ground control to major Tom…”
Съществуват редица неуредени въпроси, свързани с това дали платформата U-Space ще бъде отворена за разработчиците на софтуер за дронове, така че да се създадат връзки с нея, как ще се регулира достъпът до U-Space услуги, ролята на националните органи за гражданско въздухоплаване и ЕААБ, както и на оператори от трети за U-Space държави. С други думи, докато дронът може и да знае по кой път да поеме, ние ще се лутаме още дълго в лабиринта, пълен с правни изненади...
Оригиналният текст на публикацията е на английски език.
Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).
