Статията обхваща преглед на медицинските социални мрежи като съвременни проявления на социалните мрежи, фокусиращи се преимуществено върху споделянето на информация от медицински характер, както и на видовете медицински социални мрежи и портали и основните предимства и рискове, свързани с функционирането на такива мрежи.

Авторите коментират основните грешки в представянето и популяризирането на българските медицински социални мрежи, като акцентират върху три ключови положения: нарушаване на задълженията във връзка с предоставянето на информация и/или при сключване на договори чрез електронни средства в качеството на медицинските портали и мрежи на доставчици на услуги на информационното общество; неглижиране на изискванията за защита на личните данни на потребителите; и уреждане отговорността на доставчика относно генерирано от различни групи потребители съдържание при използването на услугите на доставчика - пациенти, медицински специалисти или свързани лица.

На 12 юли 2016 г. Европейската комисия стартира дългоочаквания Щит за поверителност между САЩ и ЕС. Щитът е роден от пепелта на Safe Harbor с обещанието да възстанови доверието чрез силни предпазни мерки. Мнозина обаче считат този инструмент за мъртвороден поради това, че не е успял да убеди никого, освен създателите си, на адекватност, ефективност и ангажираност към нивото на защита и принципите за защита на данните в ЕС. Изборът на неясен закон, въвеждането на нови участници със съмнителна правна стойност и общата тенденция за търсене на решение на ефекта, а не на причината за проблема, създадоха усещането за един Дамоклеански меч, висящ над ИКТ индустрията, вместо щит, който защитава правата и интересите както на гражданите, така и на бизнеса.

Настоящата разработка си поставя три основни цели. Първата е общо характеризиране и анализ на правните сделки с действие върху чужд правен кръг и отграничаването им от рефлексното (отразено) действие на юридическите факти. Втората цел е анализ на проблемни области от действащата практика по най-разпространения вид правни сделки с действие върху чужд правен кръг – договорът в полза на трето лице. Третата цел е синтез на достиженията на доктрината към настоящия момент и оценка на практическата приложимост и значимост на научните изводи.

През 2015 г. Касационният съд на Франция отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз (СЕС) по едно любопитно дело, засягащо принудителното “обвързване” на покупката на компютър с инсталирания върху него софтуер. Изходът от запитването беше дълго очакван от общността, подкрепяща свободния софтуер, която силно се противопоставя на подобни практики от страна на производителите на компютри и доминиращите софтуерни компании на пазара. Това преюдициално запитване представляваше лъч надежда и възможност да се сложи окончателен край на т.нар. данък Windows. Крахът на тези надежди, обаче, дойде заедно със съдебното решение по делото Deroo-Blanquart.

Представете си, че хладилникът Ви е поръчал яйца и мляко, след като неволно сте забравили, че ще имате гости, на които сте обещали домашно приготвена торта. Или пералнята Ви сама се е погрижила за привършващия перилен препарат. По сходен начин автопилотният Ви автомобил сам извършва своята (само-)поддръжка, (само-)зареждане и т.н., осигурявайки Ви лукса никога повече да не се грижите както за тези досадни задължения, така иза сигурността на личните Ви данни и неприкосновеността на личния Ви живот. Научна фантастика? И да, и не.