Когато приятелството става правен проблем

Приятелствата не са нещо, което много хора биха очаквали да видят в обсега на правния „радар“. И до голяма степен са прави.

Не е такъв случаят на г-н Ян Д. обаче, адвокат, регистриран и практикуващ в адвокатската колегия в Париж, който през 2015 г. обжалва пред касационния съд решение, постановено в дисциплинарно производство срещу него. Г-н Д. отправя възражение, оспорващо безпристрастността на колегите му, които са били призовани да заседават в Съвета на адвокатската колегия в Париж, тъй като те са се възползвали от дисциплинарните действия срещу него.

В жалбата г-н Ян Д. се позовава на "приятелския" статус на засегнатите лица в социалните мрежи като доказателство за предубедеността им като членове на органа за вземане на решения в Съвета на реда на парижката адвокатската колегия. По същество той твърди, че "приятелските" отношения между няколко от членовете на Съвета във Facebook оспорват легитимността на дисциплинарното производство срещу него.

За съжаление на г-н Д., съдът споделя мнението, че оценката на фактите на апелативния съд е вярна. В Решение от 1 януари 2017 г. (16-12.394) – Касационен съд – Второ гражданско отделение), касационният съд се основава на мотивите на апелативния съд. Апелативният съд е постановил, че терминът "приятел", когато е използван в контекста на лица, които са приели да влязат в контакт чрез социална мрежа, не представлява приятелство в традиционния смисъл на думата и че съществуването на контакти между тези различни хора чрез социална мрежа не е достатъчно основание, за да характеризира някакво конкретно пристрастие. Съдът допълва, че една социална мрежа е просто специфично средство за комуникация между хора, които споделят едни и същи интереси, а в този случай и една и съща професия. Поради тези съображения касационният съд отхвърля жалбата като неоснователна.


Бъдете внимателни с кого се сприятелявате (или не)?

В известен смисъл, това решение отбелязва значително отклонение от общото разбиране, че дигиталният „живот“ на хората е продължение на техния истински живот. Касационният съд изтъква, че самият факт, че дадено лице е "приятел" с друго лице в социална мрежа, не е достатъчно само по себе си, за да оправдае заключението, че членовете на Съвета са предубедени. Също така допълва, че социалните мрежи са просто средство за комуникация. Ако това наистина е така, тогава фактът, че двама души са станали "приятели" в социалната мрежа, доказателство ли е за някаква връзка между тях изобщо, или по-скоро е като да имаш, по каквато и да е причина, дадени телефонни номера в списъка си с контакти?

Не е невъзможно в близко бъдеще подобно строго изграждане на ролята на социалните мрежи при определянето на социалните отношения между хората да доведе до непредвидени последици в други правни области. Така например, разумно е да се запитаме какъв ще бъде ефектът от подобно тълкуване върху заключенията, направени от разузнавателните служби или правоприлагащите органи в контекста на събирането на сведения от социалните медии. Дали актът на "харесване" на екстремистко съдържание или съдържание, подстрекаващо към насилие в социалната мрежа ще продължи да е достатъчен, за да породи разумно съмнение, че човекът, който "харесва" съдържанието, напълно се присъединява към изразените идеи, или по-скоро би бил недостатъчен сам по себе си, за да оправдае такива общи заключения?

Докато отговорът на този въпрос зависи от редица фактори и по този начин никога няма как да бъде напълно ясен или "черно-бял", струва си да се разгледа как социалните мрежи променят междуличностните отношения по начин, който изисква намесата на закона в области, които традиционно се считат за "социална практика".


Оригиналният текст на публикацията е на английски език. Превод: Вяра Савова
Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).



message.site-name

България, гр. София, п.к. 1309
ул. "Царибродска" №75

Т: +359 (2) 828 43 16
Ф: +359 (2) 828 43 17
M: +359 (0) 885 038 359
E-mail: office@librestories.eu

Електронното издание LIBRe Stories притежава собствен ISSN 2535-0676. Всички публикации и коментари могат да бъдат цитирани с отбелязване на авторството, датата на публикуване и URL адреса им.

© Всички права запазени. 2016 - 2021, Фондация "ЛИБРе".

Този уеб-сайт се разработва и поддържа от Фондация "ЛИБРe". За повече информация, моля да се запознаете с Общите условия за ползване и Политиката за защита на лични данни.

Този уебсайт използва „бисквитки“.

Част от „бисквитките“ са необходими за подобряване функционалността на нашия сайт и не могат да бъдат отказани, ако решите да посещавате уебсайта. Други „бисквитки“ се използват за проследяване статистиката на посещаемостта. Ако желаете, може да откажете инсталирането на тези „бисквитки“ на вашето устройство. Повече информация

Отказвам   Приемам