През 2015 г.
Касационният съд на Франция отправи преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз (СЕС) по едно любопитно дело, засягащо принудителното
“обвързване” на покупката на компютър с инсталирания върху него софтуер.
Изходът от запитването беше дълго очакван от общността, подкрепяща
свободния софтуер, която силно се противопоставя на подобни практики от
страна на производителите на компютри и доминиращите софтуерни компании
на пазара. Това преюдициално запитване представляваше лъч надежда и
възможност да се сложи окончателен край на т.нар. данък
Windows. Крахът на тези надежди, обаче, дойде заедно със съдебното решение по делото Deroo-Blanquart.
На 7 септември 2016 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение, което сякаш не провокира заслужен интерес сред представителите на правната доктрина. Делото Deroo-Blanquart започва с една обикновена… покупка на персонален компютър.
Г-н Deroo-Blanquart, френски гражданин, закупил своя нов лаптоп през 2008 г. Типично за производител на персонални компютри, търговецът Sony бил инсталирал предварително на машината операционна система на Microsoft – Windows Vista Home Premium, заедно с допълнителен софтуер от други производители. След като г-н Deroo-Blanquart включил компютъра си за първи път, той бил посрещнат от покана да приеме условията на лицензионно споразумение с краен потребител (ЛСКП или EULA) за използване на въпросния софтуер. Докато мнозинството потребители са свикнали машинално да избират опцията “Съгласявам се”, г-н Deroo-Blanquart решил да се запознае обстойно с условията на споразумението и стигнал до извода, че не е съгласен с тях, след което се обърнал към Sony с молба да му бъде възстановена тази част от цената на лаптопа, която отговаря на цената на предварително инсталирания софтуер. Sony отказал да изплати въпросната сума на г-н Deroo-Blanquart, твърдейки че компютрите заедно с предварително инсталирания софтуер съставляват “една единна и неделима оферта”. Единственият предложен вариант бил да бъде възстановена цялата платена цена, но само срещу връщането на закупения лаптоп. Този отговор провокирал г-н Deroo-Blanquart да потърси защита на правата си чрез френските съдилища, претендирайки в своя иск заплащане на общата сума за софтуера, както и вредите, претърпени в резултат от нелоялната търговска практика на търговеца.
Какво реши съдът…
Френските съдилища единодушно отхвърлят твърдението, че въпросната търговска практика на Sony е с нелоялен характер, но след като делото си проправя път до Касационния съд, съдиите решават, че ще се допитат до СЕС по следния въпрос: дали свързаната оферта, при която компютърът се продава с предварително инсталиран софтуер, представлява заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики, когато производителят на компютъра е предоставил чрез посредничеството на своя дистрибутор информация за всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми, но не е уточнил стойността на всяка от тях? Нещо повече, съдът разширява обхвата на въпроса в посока дали подобна свързана оферта съставлява нелоялна търговска практика, в която производителят не оставя друг избор на крайния потребител, освен да приеме този софтуер или да се откаже от продажбата, като същевременно прави закупуването на компютър от същия производител без съответния софтуер невъзможно за потребителя.
В отговора си на първия въпрос СЕС се позовава на критериите за “съществена информация”, съдържащи се в чл. 7 (1) от Директивата относно нелоялните търговски практики (наричана за краткост по-надолу Директивата). Съдът заключава, че от цитираният текст е “видно, че за съществена информация се счита цената на предлагана за продажба стока, т.е. общата цена на стоката, а не цената на всеки един от елементите ѝ.” (§ 46 на Решението). Следователно въпросът се свежда до това, дали цената на отделните софтуерни продукти също съставлява “съществена информация.” Позовавайки се на Съображение 14 във връзка с чл. 7 (1) от Директивата и отчитайки необходимостта информацията да се преценява в контекста на търговската практика, съдът стига до някак рекурсивното заключение, че компютърът “се предлага за продажба единствено в комплект с инсталирания софтуер”, че въпросната практика не е нелоялна и че непосочването от страна на производителя на цените на отделните софтуерни пакети не пречи на потребителя да вземе “информирано решение за покупка”, следователно въпросната информация не представлява “съществена информация”.
Стъпвайки върху утвърдената си съдебна практика по дела VTB-VAB срещу Galatea, както и Trento Sviluppo срещу Centrale Adriatica, СЕС постановява, че не съществува обща забрана относно свързаните оферти и че за да бъде една търговска практика нелоялна същата трябва да: (1) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, (2) изопачава съществено или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на продукта. Следователно съдът стига до извода, че трябва да се установи доколко поведението на търговеца представлява нарушение на “честната пазарна практика” и/или на “общия принцип на добросъвестност” в сферата на дейност на търговеца, с оглед правните очаквания на средния потребител.
Нещо повече, ръководейки се от анализ на съответния пазар, Съдът приема за установено, че “значителна част от потребителите предпочитат да закупят оборудван компютър, който може да бъде използван незабавно”, както и че “дадената на потребителя възможност да приеме всички елементи на тази оферта или да поиска прекратяване на действието продажбата” са достатъчни, за да покрият изискванията за честната пазарна практика и общия принцип на добросъвестност, оставяйки крайната преценка за това в дискрецията на националния съд. В продължение на разсъжденията си съдът указва, че при разглеждането на въпроса дали съответната практика може да причини съществено изопачаване на икономическото поведение на потребителят, накърнявайки способността му да вземе решение на база информираност, националната юрисдикция трябва да установи доколко потребителят е бил надлежно осведомен, че покупката на компютъра е невъзможна без предварително инсталирания софтуер и доколко същият е имал свободата да избере друг модел или марка със сходни спецификации, но без придружаващия софтуер.
Какво не успя да каже съдът… или да разбере
На пръв поглед решението създава впечатление, че съдът пропуска същността на проблема. Производителите на хардуер от години насам продават компютри с предварително инсталиран софтуер. Обичайна практика е производителят и софтуерната компания, напр. Microsoft, да се споразумеят за предоставяне на лицензи за инсталиране на ОЕМ (производител на оригинално оборудване) версии на софтуера, който след това се инсталира на устройствата, така че да те да бъдат готови за директна употреба от потребителите след закупуването им.
На първо място, доводът, че значителна част от потребителите предпочитат да закупят оборудван компютър готов за “незабавна употреба” е необоснован, тъй като същият аргумент без изключения защитава преди всичко интересите на компаниите, а не на отделния потребител. На следващо място, по този начин се ограничава свободата на избор, с която потребителят разполага, тъй като същият бива изправен пред положението на “взимаш го каквото е или се отказваш”. Нещо повече, доста често потребители, интересуващи се от продукти с конкретна търговска марка или машини от по-висок клас, са оставени без каквито и да е алтернативи поради факта, че всички машини от сходен клас или всички продукти със съответната търговска марка са оборудвани с един и същ предварително инсталиран софтуер.
На второ място, съдът сякаш занижава изискванията при преценката на това, какво е “честна пазарна практика” и “добросъвестно” поведение, като приравнява обстоятелството, че търговецът е споменал за съществуването на предварително инсталирания софтуер и е дал възможност на потребителя или да приеме лицензионното споразумение, или да върне цялата машина (включваща хардуер и софтуер), с правните очаквания на средния потребител.
Трето, не става ясно защо съдът смята, че цените на инсталираните софтуерни програми не съставляват “съществена информация” за потребителите (§ 48-51 от Решението). Чрез логически рекурсивния си подход съдът заключава, че въпросната търговска практика не е заблуждаваща, тъй като продажбата на машината е възможна единствено в комплект с инсталирания софтуер. Всъщност именно фактът, че машината се продава в комбинация с предварително инсталирания софтуер чрез една единна и обща оферта, лишава потребителя от информация, на базата на която да вземе решение за рационалния характер на своята покупка. Именно това е и причината, която мотивира ищеца да смята, че въпросната практика е заблуждаваща.
Не на последно място, приетото от съда, че липсата на посочване на цените на софтуерните програми не пречи на потребителя да вземе информирано решение за покупка, не може да намери каквато и да е подкрепа в житейската практика. Цената на лиценза за използване на копие на операционната система на Microsoft може да варира в широки граници. Така например компанията следва политика да предоставя безплатни версии на операционната си система, когато тя се използва върху устройства с размер на екрана под 9 инча. Така докато за потребителя може и да не е от съществено значение дали ще закупи устройство с 10.1 или 8-инчов екран, този избор може да има значителни последици по отношение на крайната цена на единия спрямо тази на другия продукт.
Това мото служи като заглавие на втората глобална рекламна кампания на Microsoft през 90-тегодини на миналия век. Оттогава светът на компютрите премина през редица съществени промени.
С това свое решение СЕС създаде опасен прецедент, който лесно може да си проправи път към потребителските сегменти на много други мобилни технологии. Следва да се отбележи, че Европейската комисия заедно с правителствата на Франция, Белгия и Чехия също са изпратили становища по делото. Френската застъпническа организация April e поискала достъп до тези документи с надеждата, че те ще внесат повече яснота по отношение на вижданията, които съдът е възприел. Въпреки че решението няма да се отрази значително върху ролята на свободния софтуер в технологичния свят, сигналът, който СЕС изпраща, създава известен риск за потребителите, влизащи в договорни отношения, без да разполагат със “съществена информация”, на базата на която да направят своя рационален, свободен и информиран избор.
Оригиналният текст на публикацията е на английски език. Превод: Християн Димов
Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).
