„Електронното правосъдие отново е на дневен ред – 7 години по-късно“ (LIBRe Stories, 12.08.2016 г.) представи хронологията по приемане на нормативната уредба на електронното правосъдие, а „Електронно правосъдие в норми“ (LIBRe Stories, 19.08.2016 г.) съпостави правните норми, предложени по (1) проект „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие“, 2008-2009 г.; (2) Концепцията за електронно правосъдие, 22.11.2012 г.; (3) Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, 17.06.2016 г.; и влезли в сила с (4) Закона за съдебната власт (ЗСВ), посл. изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 09 август 2016 г. Извън прегледа на автора останаха сроковете за въвеждане на електронно правосъдие и именно те са обект на изследване в настоящата публикация.
Сравнителна таблица на сроковете за въвеждане на предвидените нормативни, организационни и технологични мерки дава представа за последователността на законодателя в тази посока, както и за еволюцията на нормите във времето и детайлизацията на конкретните мерки.
Във връзка с нормативните мерки интерес представлява разминаването между проектите на нормативни актове, респективно на Закона за съдебната власт (посл. изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 09 август 2016 г.), и Концепцията за електронно правосъдие от 2012 г., която предвижда междинни етапи от развитие на законодателството, във връзка с (1) извършването на процесуални действия за нуждите на нотариалните и охранителни производства, които са останали извън предмета на регулиране на първия етап, където е възможно; и регистърна реформа на актовете на органите на съдебната власт и правнорелевантно вписване на обстоятелства във връзка с актовете на органите на съдебната власт; и (2) уреждане на регистърна реформа на охранителните регистърни производства и превръщането на всички регистри, водени от съда, на различни юридически лица в електронни регистри (юридически лица с нестопанска цел, адвокатски дружества, религиозни организации, политически партии и др.); както и адаптиране на нормативната уредба, касаеща работата с класифицирана информация в условията на електронно правосъдие. С оглед на цялостната реформа в съдебната власт се очаква тези мерки да се предприемат алтернативно по линия на Министерство на правосъдието и/или Висшия съдебен съвет. Индикация за това вече е налице с усилията във връзка измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн. ДВ брой 74, от 20.9.2016 г., в сила от 1 януари 2018 г).
Във връзка с организационните мерки може да се заключи, че липсва детайлност на мерките така, както са посочени в Концепцията за електронно правосъдие от 2012 г. В същото време по косвен път може да се извлече предположението, че мерките съгласно Концепцията ще бъдат реализирани съгласно обхвата си, предвид това, че те са задължителен етап от разработката на технологичните инструменти.
Във връзка с технологичните мерки от съществено значение е въвеждането на концепциите за Единен портал за електронно правосъдие (по подобие на Единния портал за електронно управление; и постепенното развитие на функционалността във последващите изменения на нормативната уредба), Единна информационна система за съдилищата и Единна информационна система за прокуратурата и следствието. Следва да се отбележи, че еквивалент на последната, а именно Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съществува от преди повече от 10 г. и макар и да търпи развитие, се е наложила като ефективен инструмент за работата на ПРБ. Макар и Единната информационна система за противодействие на престъпността в Република България да не е изрично засегната от измененията в ЗСВ, съгласно Концепцията, а и с оглед технологичното развитие, същата следва да бъде изменена за целите на реализиране на удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма в рамките на наказателния процес.
В този смисъл следва да се обърне внимание и на изричните текстове на Концепцията за електронно правосъдие: „Уреждане на електронно правосъдие в наказателния процес във всичките му възможни форми - по отношение на наказателния процес и отношенията, свързани с изпълнение на наказанията, е твърде рано да се пристъпва към цялостно извършване на процесуални действия по електронен път, преди съдебната система да е установила практика по упражняването на процесуални права в електронна форма. След натрупване на практика и отстраняване на проблеми, идентифицирани при привеждане в изпълнение на предходните етапи, е възможно да се пристъпи към цялостна реформа в наказателно-процесуалното право.“
----
Съгласно редакцията на Закона за съдебната власт от 9 август 2016 г., сроковете за реализиране на електронно правосъдие са, както следва:
Подзаконовите нормативни актове по прилагането на последната редакция на Закона за съдебната власт се приемат или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила, или в срок до 09.02.2017 г. Това включва наредбите по чл. 360е, ал. 1, чл. 360и, чл. чл. 360к и чл. 360т от ЗСВ, както и определяне на актовете по чл. 360о, ал. 3.
Разпоредбите на чл. 360о-360т (регламентиращи дейностите, извършвани от съдилищата в Регистъра на актовете на съдилищата, уреден в чл. 360н ЗСВ) също влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. (§ 229, т. 2, ПЗР към ЗСВ)
Пленумът на Висшия съдебен съвет следва да осигури оперативно съвместим обмен на електронни дела, документи и друга информация между използваните от органите на съдебната власт информационни системи в срок две години от влизането в сила на този закон.
В допълнение, в тригодишен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на ЗСВ:
oрганите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1 - 5 (осигуряване изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, да се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им), при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на пленума на висшия съдебен съвет;
oрганите на съдебната власт съхраняват документите, подадени до тях на хартиен носител, по ред, определен от пленума на висшия съдебен съвет;
oрганите на съдебната власт може да извършват удостоверителни изявления при спазване на разпоредбите на закона, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, когато пленумът на висшия съдебен съвет е определил с решение кои от тях може да се извършват по този начин и е установил, че е осигурена технологична възможност за направата им;
oрганите на съдебната власт може да поддържат интернет страници, чрез които осигуряват възможност за извършване на процесуални действия и на удостоверителни изявления в електронна форма; действията, предвидени в чл. 360в, ал. 2, т. 1 - 3 (заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; извършване на процесуални действия в електронна форма; връчване на съобщения и призовки), може да се извършват чрез Единния портал за електронно правосъдие след решение на пленума на висшия съдебен съвет, ако е осигурена съответната функционална възможност;
пленумът на висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието може да осигурят обмен за един или за различни административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, като определят началния момент на предоставянето на обмена със свои съгласувани решения;
пленумът на висшия съдебен съвет, след съгласуване с министъра на правосъдието, разработва единна централизирана информационна система за съдилищата;
eдинната централизирана информационна система за прокуратурата следва да се приведе в съответствие с този закон.
До разработването и пускането в експлоатация на единната централизирана информационна система за съдилищата поддържането на регистъра на актовете на съдилищата се осигурява от пленума на висшия съдебен съвет, като за целта в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон пленумът на висшия съдебен съвет определя актовете по чл. 360о, ал. 3 („не подлежат на обявяване в регистъра актовете, с които се разкрива защитена от закон тайна и мотивите към тях и други актове, определени от пленума на висшия съдебен съвет“).
След изтичането на тригодишния срок органите на досъдебното производство са длъжни да използват тази система за извършването на процесуални действия в електронна форма и за извършване на удостоверителни изявления.
Всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон, следва да се приключат по досегашния ред. По тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма. При наличие на решения на пленума на Висшия съдебен съвет по § 216, ал. 1, т. 1 и 3 („органите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1 – 5, при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на пленума на Висшия съдебен съвет“; и „органите на съдебната власт може да извършват удостоверителни изявления при спазване на разпоредбите на закона, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, когато пленумът на Висшия съдебен съвет е определил с решение кои от тях може да се извършват по този начин и е установил, че е осигурена технологична възможност за извършването им“) органът на съдебната власт води само електронни дела.
Когато в тригодишен срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели.
---
Още преди приемането на измененията и допълненията в Закона за съдебната власт (приети 27.07.2016, обнародвани 09.08.2016 г.), с Решение по Протокол № 27/07.07.2016 г., Пленумът на Висшия съдебен съвет сформира (а) работна група с участието на членове и експерти на Висшия съдебен съвет, представители на ВКС, ВАС, Прокуратура на РБ и МП, по един експерт от районен и окръжен съд и външни експерти, притежаващи необходимите технически познания, опит и квалификация, със задача предприемане на действия по изготвянето на наредба по чл. 360т от ЗИД на ЗСВ за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата в срока по параграф 192 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ; и (б) работна група с участието на членове и експерти на Висшия съдебен съвет, представители на ВКС, ВАС, Прокуратура на РБ и МП, по един експерт от районен и окръжен съд и външни експерти, притежаващи необходимите технически познания, опит и квалификация, със задача предприемане на действия по изготвянето на правила по въпросите, посочени в чл. 360е, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ. В последствие, Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ (съгл. Протокол №26/13.07.2016 г. и Протокол №28/27.07.2016 г.) взима мерки за изпълнение решенията на Пленума. Към днешна дата, обаче, липсва публична информация дали е даден ход на работата на работните групи и в какъв състав.
Извън вниманието на Пленума на ВСС за момента остават задълженията по чл. 360и и 360к ЗСВ, но предвид обхвата на правилата по чл. 360е, може обосновано да се предположи, че сформираните работни групи ще засегнат и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начинът на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, и реда за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт.
--
В продължение на инициативите на ВСС във връзка с изпълнение на задълженията, поети по силата на Закона за съдебната власт, следва да се вземат предвид и възможностите за финансиране на технологичните инструменти за реализиране на електронно правосъдие във връзка с изпълнение на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014- 2020. Проектите следва да бъдат със срок на изпълнение до 31.12.2018 г., което дава надежда за спазване сроковете по Закона за съдебната власт, още повече с оглед на това, че за реализирането на големите технологични проекти в съдебната власт през програмен период 2014-2020 г. ще се разчита основно на финансирането по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г.
Големият въпрос отново е: „Ще се справят ли органите на съдебната власт в толкова кратки срокове?“
Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).