Електронното правосъдие отново е на дневен ред – 7 години по-късно

На 9 август 2016 г. бяха обнародвани промените в Закона за съдебната власт, окончателно приети от Народното събрание на 27 юли 2016 г. Любопитен факт е, че покрай всички скандали, съпътстващи обсъждането на закона и неговите спорни текстове, на широката публика убягна приемането на разпоредбите, свързани с извършване на удостоверителни изявления, издаване на актове и извършване на всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. С други думи – нормативната основа за дълго чаканото електронно правосъдие.

---

Първият проект на ВСС в областта – „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие“ (2008-2009 г.), даде начален тласък с:

1. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

Проектът създава необходимите процесуални правила, които ще са приложими към гражданския, наказателния и административния процес. За обезпечаване на гъвкавост и поетапност при преминаване към работа с електронни документи е предвидено осигуряването на възможността за упражняване на процесуални права да става след решение на Висшия съдебен съвет и при наличие на технологична готовност от съответния орган на съдебната власт. Предвидени са изисквания към органите на съдебната власт по отношение на интерфейсите и начина на упражняване на процесуални права по електронен път, въведени са правила за идентифициране на лицата в електронната среда, разписани за правила за приемане на процесуалните изявления на страните, воденето на електронни дела, издаване на актове в електронна форма и други общи аспекти от упражняването на процесуалните права на страните и на органите на съдебната система.

Предвидено е създаването на подзаконова нормативна уредба, с която да се регламентират изисквания към формати за подаваните електронни документи, изисквания към интерфейси за извършването на електронни изявления, изисквания към дизайна на публичния интерфейс на интернет страниците на органите на съдебната власт и други. Установено е задължение за изграждане на единен портал за електронно правосъдие, чрез което да се предостави поетапна възможност на гражданите да имат достъп за упражняване на процесуалните си права пред всички органи на съдебната система, както и да заявяват извършване на удостоверителни изявления от страна на тези органи.

За уреждане на условията, реда и политиките за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в органите на съдебната власт е създадена нормотворческа делегация за издаване на подзаконов акт – наредба на Висшия съдебен съвет. Отново в подзаконов нормативен акт (наредба на Висшия съдебен съвет) е предвидено да се уредят използването на електронния документ и електронния подпис при обмена на електронни документи между органите на съдебната система, като се осигурят условия за информационна сигурност и оперативна съвместимост. Възложени са правомощия на Висшия съдебен съвет да промени правилниците за дейността на различните органи на съдебната система, с оглед едновременната работа с електронни и хартиени дела.

С изменение на Закона за електронното управление е предложена уредба, регулираща дейността на органите на съдебната власт при извършването на удостоверителни изявления (т.нар. административни услуги от органите на съдебната власт). Смята се, че правилата на Закона за електронното управление намират пълна приложимост, респективно се въвеждат съответни изменения на този закон и разширяване на обхвата му с уредба на извършването на удостоверителни изявления по електронен път от органите на съдебната власт.

2. Проект на Наредба за удостоверенията за електронен подпис в съдебната система

Наредбата урежда правилата за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в съдебната система. Правилата и контролът при използването на удостоверенията за електронни подписи са гаранция за недопускане на злоупотреби при извършването на електронни изявления от органите на съдебната власт и за правилно и законосъобразно упражняване на правомощията им за нуждите на електронния документооборот.

3. Проект на Наредба за извършване на процесуални действия в електронна форма

Наредбата е разработена в изпълнение на чл. 360л от Закона за съдебната власт и чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление. Законът за съдебната власт създава възможност за приложение на електронния документ и електронния подпис в съдебната система, а съответно при наличието на определени предпоставки и възможност за извършване на процесуални действия в електронна форма. Във връзка с тези нови възможности Законът за съдебната власт задължава органите на съдебната власт да използват единни правила, процедури, технологични и функционални параметри при осигуряването на възможности за извършване на процесуални действия в електронна форма и при извършването на удостоверителни изявления в електронна форма.

Предложените проекти на нормативни актове така и не намериха място в действащото законодателство след приключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, въпреки проведените публични обсъждания и съгласувателна процедура с ключови ведомства.

Следващата стъпка от развитието на електронното правосъдеи е сформирането на две работни група през 2012 г. за изготвяне на промени в нормативната уредба, позволяващи прилагането на електронно призоваване в гражданския и в административния процес, и разработване на концепция за електронно правосъдие. С приемането на Концепцията с решение на Министерския съвет от 21.11.2012 г. се зададоха принципите, целите и фазите за въвеждане на електронното правосъдие в България, но реалните действия сякаш останаха на заден план - било поради липса на финансиране, воля, експертиза, било поради комбинация от всичко това. Концепцията позиционира електронното правосъдие като ключов елемент от реформата в съдебната система – чрез пълноценно използване на информационните технологии да се осигури ефективност и прозрачност на съдебната система и удобство за всички страни. В нея са описани обстойно възможностите процесуалните права да бъдат упражнявани в електронна форма, да се обезпечи организацията на работа с електронни дела, да се извършват удостоверителни изявления от органите на съдебната власт, както и обмен на електронни документи между различните органи на съдебната власт, от една страна, и между тях и административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи публични услуги; като съществени предпоставки, респективно най-ранни етапи, от развитието на електронното правосъдие. В същото време реалното им реализиране се отложи до (поне) нормативното им обезпечаване с промени в Закона за съдебната власт и в Гражданския процесуален, Административнопроцесуалния и Наказателно-процесуалния кодекси.

В периода 2013-2015 г. Висшият съдебен съвет реализира два проекта: (1) „Електронно правосъдие - проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по силата на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № 13-33-2/27.12.2013 г.; и (2) “Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система”, финансиран по Програмна област 31 „Повишаване на капацитета и изграждане на сътрудничество в съдебната система” към Норвежкия финансов механизъм. Всеки от тях реализира частично отделни елементи от Концепцията за електронно правосъдие, вкл. аналитични разработки в тази сфера - анализи и изготвяне на предложения за детайлен обхват на основните изисквания за работа в условия на електронно правосъдие във връзка с реализацията на Концепцията, както и базовата спецификация за единна информационна система на съдилищата; изграждане и внедряване на единен портал на електронното правосъдие; и създаване на рамка на предложението за законодателни промени с цел въвеждане на електронното призоваване в наказателния и административния процес, в съответствие с разпоредбите на Закона за електронното управление. На практика обаче, въпреки реализирането на проектните дейности, все още липсва действащо законодателство, което да обезпечи нормативно електронното правосъдие в съответствие със стратегическите документи.

През 2015 г. се сформира нова работна група към Министерството на правосъдието, която да се запознае с Концепцията за електронно правосъдие и с изготвените през 2012 г. въз основа на Концепцията проекти за изменение и допълнение на законодателството, позволяващи въвеждането на Концепцията (ЗИД ЗСВ, ЗИД ГПК, ЗИД НПК, ЗИД АПК) и при необходимост да актуализира и измени текстовете на законопроектите, съобразени с поетапното изпълнение на Концепцията, на произтичащата от нея стратегически документи, с ангажиментите на България, свързаните с инициативите на ЕК в сектор „Правосъдие“, с правата и отговорностите на съответните структури в сектор „Правосъдие“, както и с възможностите за финансиране на национално ниво.

---

До преди няколко седмици - близо седем години, седем министри на правосъдието, два мандата на ВСС, една Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014- 2020 г. и нов програмен период 2014-2020 г. по-късно, все още говорехме за електронното правосъдие като право, а не задължение на гражданите, и чакахме полагането на тези основи с изменения в нормативните актове, регулиращи основните групи отношения в организацията на работа на органите на съдебната власт. Днес те са налице.

С малки промени спрямо основните текстове, предложени от Концепцията за електронно правосъдие, Законът за съдебната власт, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 09 август 2016 г.:

очертава кръга от обществени отношения, регулирани от ЗСВ – извършването на процесуални действия и удостоверенителни изявления в електронна форма ще се извършва при спазване изискванията на ЗСВ, а процесуални действия в електронна форма ще се извършват по реда на процесуалните закони (чл. 360а ЗСВ);

въвежда използването от органите на съдебната власт само на информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, при отчитане на единно време по стандарт, определен с наредба на Министерския съвет, съгласно реда на Закона за електронното управление; като времето за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита и удостоверява с точност до година, дата, час, минута и секунда, при отчитане на часовата зона (чл. 360б ЗСВ);

укрепва нормативно понятието единен портал за електронно правосъдие - информационна система, чрез която се осигурява възможност за заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма, извършване на процесуални действия в електронна форма, връчване на съобщения и призовки, и достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри, в т.ч. свободен и публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен акт; осигурява възможността динамично да се разширяват функционалните възможности на портала; и задължава органите на съдебната власт да поддържат интернет страници в рамките на единния портал за електронно правосъдие (чл. 360в-360д ЗСВ);

предвижда пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ да приеме подзаконова нормативна уредба, с която да определи изискванията към интернет страниците на органите на съдебната власт, техническите изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и начините за извършването им, форматите и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните документи, изпращани към и от органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите, форматите на сканираните документи и на другите електронни доказателства, съхранявани по електронните дела, начините за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт, техническите изисквания към потребителските, машинните и други интерфейси на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт, както и електронните адреси, на които могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт, в зависимост от определените начини на извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления (чл. 360е ЗСВ);

осигурява изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, да се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им, респективно осигурява консистентност в режима на електронните и хартиените дела, както и при едновременната работа с електронни и хартиени документи (чл. 360ж ЗСВ);

урежда режимът на създаване, водене, съхраняване и достъп до електронни дела, като организацията и редът за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начинът на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешният оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, следва да се определят с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието (чл. 360з-360и ЗСВ);

урежда използването на електронен подпис и електронна идентификация в съдебната система, като Висшият съдебен съвет следва да определя с правилник вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (чл. 360к ЗСВ) - условията, реда и политиките за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис, респективно на електронна идентификация, в органите на съдебната власт;

урежда обмен на електронни дела и електронни документи между органите на съдебната власт - автоматизирано и по електронен път в условия на оперативна съвместимост и информационна сигурност (чл. 360л ЗСВ); както и автоматизираният обмен на електронни документи между органите на съдебната власт с лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги и с административни органи съгласно Закона за електронното управление, и предоставянето на вътрешни електронни административни услуги от лицата, организациите и административните органи на органите на съдебната власт (чл. 360м ЗСВ);

урежда воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата - електронна база данни, съдържаща актовете, които слагат край на производството пред съответната инстанция или подлежат на самостоятелно обжалване, като приемането на подзаконова нормативна уредба за прецизиране на тези текстове е вменено на пленума на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието (чл. 360н-360т ЗСВ).

Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

В тригодишен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на ЗСВ:

органите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1-5 (осигуряване изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, да се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им), при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

органите на съдебната власт съхраняват документите, подадени до тях на хартиен носител, по ред, определен от пленума на Висшия съдебен съвет;

органите на съдебната власт може да извършват удостоверителни изявления при спазване на разпоредбите на закона, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, когато пленумът на Висшия съдебен съвет е определил с решение кои от тях може да се извършват по този начин и е установил, че е осигурена технологична възможност за извършването им;

органите на съдебната власт може да поддържат интернет страници, чрез които осигуряват възможност за извършване на процесуални действия и на удостоверителни изявления в електронна форма; действията, предвидени в чл. 360в, ал. 2, т. 1-3 (заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; извършване на процесуални действия в електронна форма; връчване на съобщения и призовки), може да се извършват чрез единния портал за електронно правосъдие след решение на пленума на Висшия съдебен съвет, ако е осигурена съответната функционална възможност;

пленумът на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието може да осигурят обмен за един или за различни административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, като определят началния момент на предоставянето на обмена със свои съгласувани решения;

пленумът на Висшия съдебен съвет, след съгласуване с министъра на правосъдието, разработва единна централизирана информационна система за съдилищата.

Единната централизирана информационна система за прокуратурата следва да се приведе в съответствие с този закон в тригодишен срок от влизането му в сила. След изтичането на този срок органите на досъдебното производство са длъжни да използват тази система за извършването на процесуални действия в електронна форма и за извършване на удостоверителни изявления.

До разработването и пускането в експлоатация на единната централизирана информационна система за съдилищата поддържането на регистъра на актовете на съдилищата се осигурява от пленума на Висшия съдебен съвет. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон пленумът на Висшия съдебен съвет определя актовете по чл. 360о, ал. 3 („не подлежат на обявяване в регистъра актовете, с които се разкрива защитена от закон тайна и мотивите към тях и други актове, определени от пленума на Висшия съдебен съвет“).

Всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон, следва да се приключат по досегашния ред. По тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните. При наличие на решения на пленума на Висшия съдебен съвет по § 216, ал. 1, т. 1 и 3 („органите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1 – 5, при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на пленума на Висшия съдебен съвет“; и „органите на съдебната власт може да извършват удостоверителни изявления при спазване на разпоредбите на закона, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, когато пленумът на Висшия съдебен съвет е определил с решение кои от тях може да се извършват по този начин и е установил, че е осигурена технологична възможност за извършването им“) органът на съдебната власт води само електронни дела.

Когато в тригодишен срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели.

Пленумът на Висшия съдебен съвет следва да осигури оперативно съвместим обмен на електронни дела, документи и друга информация между използваните от органите на съдебната власт информационни системи в срок две години от влизането в сила на този закон.

---

Така електронното правосъдие излезе извън рамките на стратегическите документи и намери място в действащата нормативна уредба, а междувременно бе осигурена и възможността за неговото финансиране.

Въпросът вече не е дали или кога... Този път питаме – ще стигнат ли силите и волята да се реализира качествено започнатото?

Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).