На 12 юли 2016 г. Европейската комисия стартира дългоочаквания Щит за поверителност между САЩ и ЕС. Щитът е роден от пепелта на Safe Harbor с обещанието да възстанови доверието чрез силни предпазни мерки. Мнозина обаче считат този инструмент за мъртвороден поради това, че не е успял да убеди никого, освен създателите си, на адекватност, ефективност и ангажираност към нивото на защита и принципите за защита на данните в ЕС. Изборът на неясен закон, въвеждането на нови участници със съмнителна правна стойност и общата тенденция за търсене на решение на ефекта, а не на причината за проблема, създадоха усещането за един Дамоклеански меч, висящ над ИКТ индустрията, вместо щит, който защитава правата и интересите както на гражданите, така и на бизнеса.

Настоящата статия е продължение на публикуваната на 18.11.2016 г. "Анонимизиращите мрежи и националната сигурност: Къде е границата на личното пространство? (част 1: Технологични аспекти)" и разглежда правните проблеми, свързани с използването на анонимизиращи мрежи като Tor и други услуги, обхващат няколко категории проблеми: дейностите на правителствата, свързани с Tor, и опазването на националната сигурност; използването на анонимизиращи мрежи за защита на основните човешки права; отговорност на операторите за съдържанието, което преминава през изходните точки в Tor мрежата; наблюдаване и следене на изходните точки в Tor мрежата.

Думата „анонимност“ произхожда от старогръцки и в буквалния си превод означава „да бъдеш без име”, безименен. „Псевдонимност” е друго, близко по смисъл понятие, което се свързва с идеята даден човек да използва друго име или самоличност вместо своите собствени. Различни причини мотивират хората да искат да останат анонимни или да се представят с псевдоним. Те се простират от проява на артистичност до желание за прикриване на извършено престъпление. В исторически план развитието на Интернет премахва редица пречки, които не позволяват на хората да останат анонимни. И въпреки тази констатация, все още остава изключително трудно за обикновения гражданин да запази ненакърнена своята анонимност в световната мрежа. Както протоколът IPv4, така и протоколът IPv6 притежават като присъща своя характеристика направление на съответния IP адрес, който може да бъде проследен до крайно физическо устройство, а следователно – и до неговия притежател. Оказва се, че е изключително лесно нечия самоличност да бъде разкрита чрез доставчика на интернет услуги. Поради технологичната необходимост IP адресът да бъде уникален не е възможно постигането на пълна анонимност. Това от своя страна налага използването на алтернативни способи, които се основават на концепцията за „правдоподобното опровержение”. Пренесена в интернет пространството, тази концепция днес се свежда най-общо до използването на проксита и тунелиране, които скриват самоличността на автора на дадено съобщение.

Големите данни са понятие, на което са приписвани множество значения в последните няколко години. Най-общо това е технологична тенденция с нарастващо значение, изразяваща се в събирането на огромни потоци от (предимно лични) данни с разнообразен формат (видео, снимки, текст и т.н.) и произход, за целите на един по-обективен поглед върху определени явления и подобряване на процеса на вземане на решения.

Настоящата разработка си поставя три основни цели. Първата е общо характеризиране и анализ на правните сделки с действие върху чужд правен кръг и отграничаването им от рефлексното (отразено) действие на юридическите факти. Втората цел е анализ на проблемни области от действащата практика по най-разпространения вид правни сделки с действие върху чужд правен кръг – договорът в полза на трето лице. Третата цел е синтез на достиженията на доктрината към настоящия момент и оценка на практическата приложимост и значимост на научните изводи.