Настоящата статия е продължение на публикуваната на 18.11.2016 г. "Анонимизиращите мрежи и националната сигурност: Къде е границата на личното пространство? (част 1: Технологични аспекти)" и разглежда правните проблеми, свързани с използването на анонимизиращи мрежи като Tor и други услуги, обхващат няколко категории проблеми: дейностите на правителствата, свързани с Tor, и опазването на националната сигурност; използването на анонимизиращи мрежи за защита на основните човешки права; отговорност на операторите за съдържанието, което преминава през изходните точки в Tor мрежата; наблюдаване и следене на изходните точки в Tor мрежата.

Думата „анонимност“ произхожда от старогръцки и в буквалния си превод означава „да бъдеш без име”, безименен. „Псевдонимност” е друго, близко по смисъл понятие, което се свързва с идеята даден човек да използва друго име или самоличност вместо своите собствени. Различни причини мотивират хората да искат да останат анонимни или да се представят с псевдоним. Те се простират от проява на артистичност до желание за прикриване на извършено престъпление. В исторически план развитието на Интернет премахва редица пречки, които не позволяват на хората да останат анонимни. И въпреки тази констатация, все още остава изключително трудно за обикновения гражданин да запази ненакърнена своята анонимност в световната мрежа. Както протоколът IPv4, така и протоколът IPv6 притежават като присъща своя характеристика направление на съответния IP адрес, който може да бъде проследен до крайно физическо устройство, а следователно – и до неговия притежател. Оказва се, че е изключително лесно нечия самоличност да бъде разкрита чрез доставчика на интернет услуги. Поради технологичната необходимост IP адресът да бъде уникален не е възможно постигането на пълна анонимност. Това от своя страна налага използването на алтернативни способи, които се основават на концепцията за „правдоподобното опровержение”. Пренесена в интернет пространството, тази концепция днес се свежда най-общо до използването на проксита и тунелиране, които скриват самоличността на автора на дадено съобщение.

Големите данни са понятие, на което са приписвани множество значения в последните няколко години. Най-общо това е технологична тенденция с нарастващо значение, изразяваща се в събирането на огромни потоци от (предимно лични) данни с разнообразен формат (видео, снимки, текст и т.н.) и произход, за целите на един по-обективен поглед върху определени явления и подобряване на процеса на вземане на решения.

Настоящата разработка си поставя три основни цели. Първата е общо характеризиране и анализ на правните сделки с действие върху чужд правен кръг и отграничаването им от рефлексното (отразено) действие на юридическите факти. Втората цел е анализ на проблемни области от действащата практика по най-разпространения вид правни сделки с действие върху чужд правен кръг – договорът в полза на трето лице. Третата цел е синтез на достиженията на доктрината към настоящия момент и оценка на практическата приложимост и значимост на научните изводи.

През 2015 г. Касационният съд на Франция отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз (СЕС) по едно любопитно дело, засягащо принудителното “обвързване” на покупката на компютър с инсталирания върху него софтуер. Изходът от запитването беше дълго очакван от общността, подкрепяща свободния софтуер, която силно се противопоставя на подобни практики от страна на производителите на компютри и доминиращите софтуерни компании на пазара. Това преюдициално запитване представляваше лъч надежда и възможност да се сложи окончателен край на т.нар. данък Windows. Крахът на тези надежди, обаче, дойде заедно със съдебното решение по делото Deroo-Blanquart.