В условията на дигитална ера и непрекъснато нарастваща икономическа активност на правните субекти в Интернет, използването и защитата на домейн имената в областта на гражданския и търговския оборот, придобиват все по-голяма важност. Липсата на правна регламентация и единен подход за решаването на възникнали спорове относно правата върху интернет домейните, поставя редица значими въпроси, които се превръщат в поле на научен интерес и провокират настоящото изследване. Наложилото се в теорията и практиката понятие „арбитраж“ (и производното „арбитриране“), отнасящо се в конкретния случай до разрешаването на спорове при колизия на домейни и търговски марки, се е превърнало в механизъм за саморегулиране на пораждащите се от това взаимодействие обществени отношения.

В настоящия доклад се прави анализ на правната същност на домейн имената, особеностите при упражняването на субективните права върху домейни и съпоставка между отделните познати способи за уреждане на спорове, свързани с домейн имената и търговските марки. Като резултат от изследването може да се направи обоснованият извод, че по инициатива на трето лице, притежаващо абсолютното право върху търговска марка, регистраторите на домейни могат да прекратяват едностранно сключения с регистранта договор за ползване на домейн име при наличието на определени предпоставки и в частност въз основа на решение на т.нар. арбитражна комисия.

Целта на настоящия труд е след като очертае проблемите, които поражда саморегулирането при решаване на спорове домейни-търговски марки, засягащи в множество случаи интереси с висока икономическа стойност и подчертае тяхната обществена значимост, да представи ролята на държавата като регулатор посредством установяването на специални законови разпоредби, които следва да запълнят съществуващите празнини в правото и да осигурят единен подход при уреждането им.


Същност на домейн имената

От техническа гледна точка домейнът представлява явление, възникнало с развитието на глобалната мрежа и представляващо буквено-цифрова асоциация на даден уникален номер, използван от компютърни и други устройства за свързване помежду им в интернет или локална мрежа, наречен цифров интернет адрес (също и “интернет протоколен адрес” или “IP адрес”). Първоначално достъпът до услуги в мрежата е бил видим за потребителите в браузъра като последователност от цифри, но впоследствие предвид сложността на разпознаване от страна ползвателите на услуги на множеството различни цифрови означения, се налага опростено визуализиране на IP адресите, което може да включва само букви, комбинация от букви и цифри и символа "-" съгласно ASCII (Американски стандартен код за обмен на информация). Така се раждат интернет домейн имената, които най-общо могат да бъдат описани като заместители на цифрови интернет адреси. Още през 1999 г. в Общата препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост[1], домейн името се дефинира като „комбинация от букви и цифри, отговаряща на цифров Интернет адрес“ и „Интернет домейн имената могат да бъдат описани като заместители на цифрови

Интернет адреси. Цифровият Интернет адрес (наричан също “Интернет протоколен адрес” или “ИП адрес”) е цифров код за идентифициране на даден компютър, свързан с Интернет. Домейн името е мнемоничен заместител на такъв адрес, който, като се въведе в компютъра, автоматически се превръща в цифровия адрес.“ Връзката между името и IP адреса се нарича “А” запис (A record или Host record). Чрез домейните се осъществява достъп до различни ресурси по различни протоколи. Най-популярния начин за достъп е до интернет страници за визуализиране на мултимедийно съдържание (концепцията сред тях е www (World Wide Web). Чрез домейните се адресират ресурси и при други често използвани услуги – достъп и обмен на електронна поща (e-mail), достъп и обмен на файлово съдържание (FTP-достъп). Достъпът до електронната поща например се реализира чрез връзка между домейн името и имейл сървърите чрез MX запис (Mail Exchanger). Съществуват и други видoве записи (SOA, NS, Cname), които се свързват с домейн имена посредством т.нар. система за домейн имена (DNS). С оглед запазване на сигурността и безспорната техническа идентификация на свързаните в глобалната мрежа компютри, всяко домейн име е неповторимо.

С глобализацията и комерсиализацията на интернет, домейн имената придобиха един нов образ - на бизнес идентификатори и средства за индивидуализация, представляващи особено ценни активи и играещи важна роля в гражданския и търговския оборот. Въпреки бурното развитие на информационните технологии и промените в обществените отношения, възникващи вследствие на досега с виртуалната среда, легално определение на домейн името все още не е дадено от българския законодател.

Упражняването на права върху домейни

Технологичните нововъведения поставят за решаване въпроса какви са правата, които възникват върху имена на домейни. От съществено значение за правото на интелектуална собственост са възможностите за използване на търговски марки или други закриляни обекти като имена на домейни, режимът на заявяване, регистриране, признаване, защита, както и други проблеми, чиято правна уредба липсва или има смисъл да се актуализира.

В българската правна уребда липсва изрична регламентация спрямо възникването, упражняването и защитата на права върху домейн имената за разлика от търговските марки, които са законовопризнат обект на интелектуална собственост. Носителите на правото върху марка от своя страна притежават изключително право, което се поражда при регистрацията и по предвидения в Закона за марките и географските означения ред. Съществуват множество случаи, в които възниква колизия между дадено домейн име като словесен израз и търговската марка като знак, който може да съдържа букви, думи, цифри, знаци и др. Конфликтът се изразява във възможността едно лице да регистрира домейн име, което да съвпада частично или изцяло с определена търговска марка. Както домейните, така и марките са средства за индивидуализация, които могат да отличават стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Що се отнася до марките, по своя характер правото върху марка е прогласено от закона като абсолютно, което означава, че неговият титуляр може да иска определено поведение на въздържане от извършването на такива действия от страна на останалите субекти на правото, които пречат на неговото упражняване. За разлика от марките, правата върху домейните възникват с регистрацията им в съответната регистрираща организация (т. нар. регистратор на домейни) съгласно процедура и изисквания, съставени от последната обикновено под формата на общи условия, при които може да бъде сключен облигационен договор за регистрация и поддръжка на домейн имена.

При изучаването на проблема за конфликтите между имена на домейни и търговски марки, не можем да не споменем и заключенията от някои научни изследвания относно характера на правата върху гореспоменатите обекти на анализ.

В правната теория са изразени различни мнения относно същността на правото върху домейн името и към коя категория субективни права от гледна точка на гражданското право следва да бъде отнесено. Според Г. Димитров „правото върху домейн е относително право“, тъй като абсолютните права произтичат от закона, а правото върху домейн възниква от облигационното правоотношение, породено между регистратора на домейни и регистранта[2]. Обратната теза, че субективните права върху домейн имената трябва да бъдат абсолютни, се застъпва от И. Цакова, според която „на субективното право върху това имуществено благо не противостои конкретно юридическо задължение на конкретно лице, а неперсонифицирано, пасивно поведение по отношение на всички, което го квалифицира като абсолютно право“[3]. Основен аргумент в полза на твърдението на И. Цакова е, че „при идентифицирането на домейн името като обект на правно регулиране е разглеждането на понятията домейн и домейн име като идентични“[4]. Като конкретен случай за различното назоваване на домейните в практиката в България можем да посочим определенията, които са дадени в Общите условия на Регистър.БГ ООД, представляващо организацията, на която е делегирано регистрирането на имена за интернет областта .bg. В тях регистраторът си е послужил с понятието „интернет име“, което според него означава име, образувано от латински букви и/или цифри или букви от кирилицата и/или цифри, като в него може да се включва знака "-". От друга страна „домейн“ според Общите условия на горепосоченото дружество представлява словосъчетание, образувано от интернет име, съчетано с окончание, съответстващо на някоя от допустимите области. Тези определения не са правилно формулирани, тъй като в интернет терминологията домейн е логически обособен ресурс от данни, достъпни посредством определени стандарти в интернет. Адресируем е посредством своя интернет-протокол адрес (IP адрес). Буквено-цифровата асоциация на този IP адрес със словесни изрази, думи и символи, близки до език, използван от хората, както бе отбелязано по-горе, се наричанаименование на домейн или домейн име.

В действителност регистрацията и поддръжката на домейн имена понастоящем се извършва като услуга, облечена най-често във формата на писмен договор, където регистраторът се задължава да регистрира и поддържа дадено домейн име срещу насрещното задължение за заплащане на договорената цена. Според казаното дотук можем да заключим, че правото върху домейн е относително право, което се поражда при сключването на облигационен договор за услуга, още повече, че въз основа на този договор не се уредяват или прехвърлят каквито и да било права на интелектуална собственост.

Законът защитава редица буквено-цифрови низове и гарантира определени права на използващите ги лица. Такива права възникват върху търговските марки, географските означения, личните имена, фирмените имена, словосъчетания, представляващи обект на авторски права и други. Проблемът се поражда, когато се използва домейн име, възникнало като право от един договор, със защитени от закон права върху такива други буквено-цифрови наименования. Въпросите около юридическата природа на правата, които възникват при ползването на домейн имената и търговските марки, са от значение за разрешаването на евентуални спорове между тези две категории обекти на научен интерес, провокирал настоящото изследване.

Безспорен е фактът, че върху домейн имената биват упражнявани определени субективни права от гледна точка на гражданското право. Липсата на легална дефиниция и единно общоприето схващане относно правната природа на субективните права върху имената на домейни предвид тяхната социална и икономическа значимост в развитието на информационното общество, създават опасност от несправедливи съдебни решения и нарушаване на основни човешки права - член 10 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи следното: „Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.“[5]

Вярвам, че създаването на специална законодателна уредба на разглежданите въпроси, ще доведе до изясняване и унифициране на понятията, единно тълкуване и подход спрямо решаването на конфликтите домейни-търговски марки и уеднаквяване на решенията от съдебната практика.

Алтернативни способи за разрешаване на спорове при колизия между домейни и търговски марки

Много от споровете във връзка с регистрацията и ползването на домейн имената са свързани, както вече отбелязахме, с нарушаване на абсолютните права върху закриляните от закона обекти на интелектуална собственост и по-специално търговските марки. Една от разпространените форми за алтернативно разрешаване на правни спорове в гражданските и търговските отношения по света, е

арбитражът, където трето лице, наречено арбитър, е овластено страните да реши възникналия спор помежду им. Арбитражното производство е способ със значителни традиции за извънсъдебно разрешаване предимно на имуществени спорове и е класическа алтернатива на държавното правосъдие. По правило страните са автономни да прибегнат към арбитраж, като основание за осъществяването му е наличието на постигната писмена договорка между тях за отнасяне на спора пред арбитражен съд (чл. 19 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 7 ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж).

Изхождайки от принципа на саморегулирането, през 1999 г. ICANN (Internet Corporation For Assigned Names and Numbers), управляваща и регулираща адресите в интернет пространството, приема т.нар. „Единна политика за разрешаване на спорове за домейн имена“ (UDRP Rules). В тези правила са изброени четирите възможни формирования (т.нар. доставчици на услуги по разгледжане на спорове), към които могат да се отнасят споровете за домейн имената, а именно: Азиатски център за разрешаване на спорове за домейни, Международен институт за предотвратяване на конфликти и разрешаване на спорове, Национален арбитражен форум и Световната организация по интелектуална собственост.

В правилата на ICANN е записано, че ищец по процедурата е страната, която подаде жалба срещу регистрацията на дадено домейн име, а ответник е лицето, на чието име е регистриран домейнът и срещу когото е подадена жалбата. Спорът се решава от едноличен или колективен орган, наречен комисия (Panel), който се назначава от доставчик на услуги по разрешаване на спорове от списъка с доставчици, съставен и публикуван на сайта на ICANN. Искът се подава към доставчика на услугата по разрешаване на спора. По време на процедурата не се провеждат изслушвания на страните, освен ако органът по решаване на спора прецени, че има такава необходимост. Правилата гарантират равенство на страните и справедлива възможност за представяне на своя случай. Всяка от страните има правото да инициира съдебно производство за решаване на казуса както по време на самата процедура, така и след приключването и. Взетото от панелиста или състава от панелисти решение за уважаване или съответно отхвърляне искането, според мен няма обвързваща сила между страните. Именно тук се състои една от съществените разлики между разглежданата процедура и арбитражното производство: за отнасяне на спора пред арбитражен съд спорещите страни трябва да са постигнали писмена договорка помежду си, чието решение е окончателно и слага край на спора със силата на пресъдено нещо. При процедурата, съставена от ICANN, липсва подобно споразумение между двете страни и следователно липсва сила на пресъдено нещо на арбитражното “решение”.

Решението на панелиста в полза на ищеца, по своята същност се явява правопрекратяващ юридически факт, с настъпването на който договорът, сключен между регистратора на домейн име и регистранта, може да бъде прекратен. Друг е въпросът, че ако същият спор бъде решен от държавен съд с влязло в сила съдебно решение, което е в полза на регистранта, действието на прекратения облигационен договор за регистрация на домейн може да бъде възстановено поради отпадане на основанието му за прекратяване, а отправените претенции за обезщетение съответно удовлетворени от съда.

Световната организация по интелектуална собственост (WIPO)[6], чиято задача е да популяризира защитата на интелектуалната собственост в световен мащаб, изцяло администрира споровете, възникнали на базата на приетите “Единни правила за решаване на спорове, касаещи домейни”(UDRP). В уебсайта на организацията се съдържат услугите, които тя предлага във връзка с разрешаването на спорове за интелектуална собственост (IP disputes). Като такива са изброени някои от алтернативните способи за решаване на спорове, а именно: арбитраж (включително и ускорен арбитраж), медиация и експертни решения на база неутрални експертизи. Редом с тях е предвидена и специализирана услуга за разрешаване на спорове, свързани с домейн имената като отговор на нуждата, появила се вследствие на недобросъвестни практики спрямо системата на домейн имената. В международен план Центърът по арбитраж и медиация към WIPO е придобил водеща роля в решаването на трансгранични спорове, свързани с интернет домейни имена. Първият спор по UDRP е разгледан през 1999 г., а към момента центърът е разгледал над 32 000 такива.[7] Тази статистика идва да очертае проблема, че колизията между търговските марки като обекти на интелектуална собственост и домейн имената, представлява един значителен процент от споровете за интелектуална собственост и броят на подобни спорове нараства стремглаво всяка година до 2013 г., когато нивата достигат най-високата си точка.

Центърът по арбитраж и медиация към WIPO притежава характеристиките на международен институционален арбитражен съд със специална компетентност в областта на интелектуалната собственост. Решаването на казуси е подчинено на ясно дефинирани и публично достъпни правила, уреждащи по един професионален подход множество процесуални въпроси напр. относно връчването на уведомления, езика, на който ще се води производството, доказателствата, свидетелските показания, изслушванията на страните, възможности за изменение на иска или допълването му, възнагражденията на арбитрите и др. Що се касае обаче до споровете за домейн имена, Центърът по арбитраж и медиация не може да се счита за арбитражен съд по смисъла на закона поради изброените по-горе съображения относно правилата на ICANN. Процедурата по UDRP представлява независима процедура, предвидена като алтернатива на съдебния процес, но в никакъв случай не преклудира правото на заинтересованите лица да поискат независимо разглеждане на спора от съда. Досегашната практика на WIPO показва, че при спорове между домейн имена и търговски марки, страните предпочитат по-бързата, лека и евтина процедура на UDRP, където решението се взима от висококвалифициран и независим специалист, действащ на принципите на безпристрастност и независимост, при спазване на приетите единни за всички участници правила, което производство се развива със завидна бързина в сравнение със съдебното производство пред държавен съд - в продължение на не повече от два месеца от датата на стартирането му. Страните могат да предприемат действия пред съда във всеки един етап от производството пред Центъра за медиация и арбитраж към WIPO, като за целта уведомяват панелиста, разглеждащ казуса, че желаят спиране или прекратяване на процедурата.

Сравнителен анализ на проблема около саморегулирането при казуси с домейн имена, може да бъде направен и при прегледа на административната процедура за решаване на спорове, свързани с име на домейн .eu. По данни от Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението, функционирането и ефективността на интернет домейна от първо ниво „.eu“ „към края на първото тримесечие на 2015 г. е имало близо 3,9 милиона регистрации за ДПН (бел. моя - домейн от първо ниво) „.eu“, което представлява нетно увеличение от 4,3 % на регистрациите в домейна „.eu“ от последния доклад насам и нарежда ДПН за код на държава „.eu“ на четвърто място по популярност в ЕС“[8]. Регистърът, който управлява националния домейн от най-високо ниво .eu от 2003 г. насам след назначаването му от Европейската Комисия, е EURid (Европейска служба по регистрация на домейн имена). Основният приоритет на EURid е да предоставя качествени услуги

на своите 780 акредитирани регистратори, катосамата служба по регистрация в „.eu“ , не действа като регистратор (за разлика от търговското дружество Регистър.БГ ООД например). В Общите условия за регистрация на име на домейн .eu е предвидено, че що се отнася до приложимото право и юрисдикцията „Тези Общи условия и всякакви отношения между Регистъра и Регистранта оттук нататък са обект на белгийското законодателство. В случай на спор, несъгласие или претенция между Регистъра и Регистранта, съдилищата в Брюксел (Белгия) ще имат изключителна юрисдикция, с изключение на случаите, упоменати в Раздел 15 тук“[9]. А раздел 15 от своя страна е наименован „Алтернативно разрешаване на спорове (ADR процедура)“. Процедурата по ADR е алтернативен начин за уреждане на спорове за .eu имена на домейни. Повечето хора избират да уреждат споровете си чрез ADR, защото като цяло процедурата е по-бърза и по-удобна от редовната съдебна процедура. Процедурата се извършва от арбитраж в лицето на Чешкия арбитражен съд, който е независим орган, със седалище в Прага, Чехия. За разлика от правилата, приети от ICANN, процедурата ADR e легализирана от европейския законодател, намирайки почва в нормите на Регламент (ЕО) № 733/2002 относно въвеждането на „.eu“ домейн от най-високо ниво и Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията от 28 април 2004 г. относно определяне на правила на обществената политика.

В правилата на ADR са залегнали следните факти, които ищецът трябва да докаже при инициирането на правен спор, а именно: I) името на домейна е идентично или объркващо подобно на име по отношение на което съществува признато или установено право от националното законодателство на държава-членка и/или на Общността и/или (II) името на домейн е било регистрирано от ответника без право или законен интерес върху името; или (III) името на домейн е било регистрирано или използвано недобросъвестно. Подобен е и подходът, с който си служат правилата за извънсъдебно уреждане на спорове за домейни, приети от организацията Internet Corporation For Assigned Names and Numbers (ICANN), управляваща и регулираща адресите в интернет пространството, в които са описани подробно обстоятелствата, които следва да са налице за да се приеме, че даден притежател на домейн име действа добросъвестно.

Съгласно чл. 22от Регламент (ЕО) №874/2004 на Комисията от 28 април 2004 година, „участието в процедурата за извънсъдебно решаване на спорове е задължително за титуляра на име на домейн и за Регистъра“. В Регламента е указано, че регистърът може да избира доставчици на услуги за извънсъдебно решаване на спорове, които трябва да бъдат организации с добре установена репутация и със съответната компетентност, по обективен, прозрачен и недискриминационен начин. Споровете, предоставени за процедура за извънсъдебно решаване, се разглеждат от арбитражна комисия в състав от един до трима членове и се уреждат средно до 4 месеца след подаването на искането. Решенията, взети като резултат от процедурата за извънсъдебно решаване на спорове за домейни от областта .eu, са правнообвързващи за участниците, освен ако губещата страна не реши да обжалва решението чрез конвенционален съд в рамките на срок от 30 календарни дни след обявяването на резултата от процедурата (чл.22 пар. 13 от Регламент 874/2004). Прави впечатление, че от една страна регистърът на домейн имена избира доставчиците на услуги за извънсъдебно решаване на спорове, а от друга – резултатите от процедурата са задължителни за участниците, при условие, че не бъдат оспорени в 30-дневния срок. Отново възниква въпросът за липсата на насрещни съвпадащи волеизявления на тъжителя и титуляра на името на домейн, за да може решението на т.нар. арбитражна комисия да бъде задължително за страните и да има сила на пресъдено нещо. Не е ясен правният статут на въпросната арбитражна комисия, въпреки че на пръв поглед наподобява особената юрисдикция за извънсъдебно разрешаване на спорове за областта на имена на домейни .eu. Според мен регламентът е придал само правни последици на акта, с който комисията се произнася, но всъщност тя не притежава характеристиките на арбитраж и следователно не разполага с правораздавателна власт. По скоро този огран се явява особен случай на механизъм за извънсъдебно решаване на спорове, на чиито актове регламентът е придал правно значение на правопораждащи, правопогасяващи или правопроменящи юридически факти.

Различна е ситуацията досежно споровете за домейни, същестуваща на територията на нашата държава. В отношенията между регистриращите организации на домейн имена и регистрантите, обичайно се прилага т.нар. „процедура по арбитриране“. Тя е залегнала в Общите условия на регистратора и предназначението и е да послужи като средство за разрешаване на споровете, касаещи домейн имената от т.нар. арбитражна комисия. Основавайки се на анализа в предходните абзаци трябва да се отбележи, че това не е процедура по арбитраж в смисъла, който законодателят е вложил в понятието, закрепено в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА)[10]. С цел да се изясни правният статут на въпросната арбитражна комисия към Регистър.БГ ООД, бе направено проучване на съдебната практика на националните съдилища. При предявяване на иск пред Върховния касационен съд на Република България на основание чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж за отмяна на решението на арбитражната комисия, преобладават съдебните решения, в които искът се счита за недопустим поради факта, че арбитражната комисия не е арбитраж по смисъла на чл. 1 и 4 от ЗМТА, а е само „помощен орган“ към регистъра[11]. В разглеждания случай регистраторът на домейни в лицето на Регистър.БГ ООД, който сам по себе си е търговско дружество, извършва едностранно арбитрирането, посредством лица, които са определени единствено по негово усмотрение.

За да започне такава процедура по разрешаването на спорове, е необходимо спорещите страни да имат качеството на заявител на домейн и съответно регистрант. Заявителят на домейн е физическо или юридическо лице, което трябва да направи заявка за регистрация на домейна в областта .bg,а регистрантът е клиент, на чието име е регистриран домейн. Едва след като дадено лице е е придобило качеството на заявител чрез подаване на заявка за регистрация на домейн, то може да инициира процедура по арбитриране чрез подаване на нарочна заявка. Интересен е моментът, заложен в Общите условия на Регистър.БГ ООД, където е упоменато, че в резултат на арбитрирането регистриран домейн може да бъде отнет в полза на заявител, т.е. последният задължително придобива правото въхру домейн името независимо дали иска или не. В този случай се поставя въпросът дали е налице субективна новация, която е уредена в Закона за задълженията и договорите, предвид следните съображения: изправени сме пред хипотеза, при което настъпва промяна на една от страните по договора, като старият договор се прекратява и на негово място се поражда ново облигационно отношение. Тъй като българското законодателство изисква съгласието на другата страна, каквото не е налице, понеже прекратяването се извършва против волята на регистранта, поради което в разглеждания случай не можем да говорим за новация. От друга страна в Общите условия на Регистър.БГ ООД е записано, че „Заявителят за АРБИТРИРАНЕ може да претендира заличаване на регистрацията на ДОМЕЙН само ако ИНТЕРНЕТ ИМЕТО на регистрирания ДОМЕЙН съвпада с пълното име, за което той има основание за ползване“ [12]

При така изяснената процедура може да бъде направен изводът, че по инициатива на трето лице, което успее да представи основание за ползване на интернет името, един облигационен договор за регистрация на домейн може да бъде прекратен едностранно по решение на едната страна от договора – в случая Регистър.БГ ООД без да е необходимо съгласието на другата страна. Въпреки наличието на т.нар. арбитражна комисия и създадените лаконични правила за арбитриране, компетентна да разгледжа споровете на база документите на двете страни и да вземе решение, се оказва в действителност, че съгласно общите правила въз основа на становището на арбитражната комисия, регистърът взема решение по спора в 30 /тридесет/ дневен срок след изтичане на сроковете за предоставяне на документи от страна на заявителя за арбитриране и регистранта.

Докато в арбитражното производство се прилагат принципите за равенство на страните и състезателното начало, то при арбитрирането от арбитражната комисия, сформирана от търговското дружество - регистратор, липсват ясни правила за провеждането му, както и възможност за равно участие на спорещите страни. Още повече тук изобщо не може да става въпрос за независимост при вземането на решенията предвид обвързаността между търговското дружество и членовете на комисията, каквато липсва при анализираните по-горе процедури по алтернативно разрешаване на спорове с домейни. Наличието на подобен тип структури за решаването на правни спорове с домейн имена, създава една правна несигурност, което би могло да доведе до нежелани и доритежки правни последици. Освен това не трябва да се подценява и фактът, че Регистър.БГ ООД е единственият правен субект, който е оправомощен от ICANN да предлага услугата по регистрация на домейни .bg и всеки заявител на домейн е необходимо да се съгласи предварително с Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, за да сключи договор с регистратора Регистър.БГ ООД. В този смисъл останалите търговци, които предлагат продажбата на домейн имена .bg, играят ролята на търговски посредници между регистранта и регистратора, като действат на базата на договорно овластяване да извършат регистрация на даден домейн от името и за сметка на регистранта. Това поставя въпроса за монополното положение на пазара на Регистър.БГ ООД и възможността за злоупотреби и нарушаване правилата на конкуренцията, на които няма да се спираме в настоящото изследване.

Друг интересен момент, който би възникнал в отношенията регистър – регистрант – заявител, е отправянето на отделни претенции от страна на две или повече лица, притежаващи права върху отделни търговски марки с еднакво словесно обозначение, но регистрирани в различни класове стоки. Докато една и съща търговската марка може да бъде регистрирана в различни държави и за различни класове стоки и/или услуги, домейн името не е ограничено откъм територия - то е достъпно от всяка точка на глобалната мрежа. Възниква въпросът какъв би бил изходът от ситуация, при която е налице колизия между домейн име и две или повече абсолютни права (напр. права върху търговски марки, право върху име и др.), еднакви с въпросното име на домейн, което както казахме, е уникално и неповторимо. Според мен би следвало при вземането на такова решение да се приложи принципът „първи дошъл, първи обслужен“ при условие разбира се, че домейн името е било регистрирано добросъвестно, на правно основание, произтичащо от закона и при наличие на законен интерес. Конфликт би възникнал ако регистрантът на домейна го използва за търговска дейност за предлагане на стоки или услуги попадащи в обхвата на закрила не на класа, за който е регистрирана марката, а в класа на закрила на другата търговска марка. Тогава е мислимо провеждане на ефективна защита от носителя на втората марка, спрямо регистранта, макар той също да притежава права върху същата търговска марка.

Предвид липсата на правна регламентация при решаването спорове между домейни и търговски марки, арбитрирането се е превърнало в механизъм за саморегулиране на отношенията възникващи във виртуалното пространство. Усилия за създаването на правка рамка в тази насока полага и Центърът по арбитраж и медиация към WIPO.

Със светкавичното развитие на информационните технологии виртуалната среда се превърна в една нова област на обществени отношения, изискваща създаването на нови норми за поведение от страна на правото. Безспорна е ролята на държавата като регулатор посредством установяването на специални законови разпоредби, които следва да запълнят съществуващите празнини в правната уредба за преодоляване на изследваните проблеми. Едва когато се създаде механизъм по правилен и справедлив начин да се отразяват интересите на правоносителите в новата, непрекъснато променяща се и разширяваща се виртуална реалност, като се отчетат нейните особености и връзката им с правото, то тези промени ще допринесат за създаването на една устойчива правна рамка, която ще гарантира ефективното правоприлагане в защита на частния и обществения интерес.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Закон за авторското право и сродните му права. // Държ. вестник, бр. 56, 1993; доп. Държ. вестник бр.14 от 20 Февруари 2015 г.
  2. Закон за марките и географските означения // Обн. Държ. вестник, бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. Държ. вестник бр.54 от 15 Юли 2011г.
  3. Закон за международния търговски арбитраж // Обн. Държ. Вестник бр.60 от 5 Август 1988г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.
  4. Граждански процесуален кодекс // Обн. Държ. вестник бр.59 от 20 Юли 2007г., доп. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2016г.
  5. Димитров, Г., Някои аспекти във връзка с правната природа и защитата на домейните по българското право // София, сп.”Пазар и право”, 2002, кн. 2, с. 69
  6. Цакова, И., Домейн Имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране. // София: Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012 г.
  7. https://www.register.bg/user/session_tmp110761459603218/static/rules/bg/index.html#1.12
  8. https://eurid.eu/en/
  9. http://www.icann.org
  10. http://www.adr.eu/
  11. http://www.wipo.int
  12. https://ec.europa.eu
  13. Обща препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост
  14. Всеобща декларация за правата на човека, Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.
  15. Определение № 39 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 115/2010 г., I т. о., Определение № 166 от 21.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1489/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 754 от 2.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 410/2010 г., II т. о., ТК

[1] Приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на Тридесет и четвъртата поредица от срещи на Асамблеите на страните-членки на СОИС - 20-29 септември 1999 г.)

[2] Димитров, Г., Някои аспекти във връзка с правната природа и защитата на домейните по българското право // София, сп.”Пазар и право”, 2002, кн. 2, с. 69

[3] Цакова, И., Домейн Имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране. //София: Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с.78

[4] Цакова, И., Домейн Имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране. // София: Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с.81

[5] Всеобща декларация за правата на човека, Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.

[6] World Intellectual Property Organization, WIPO (ww.wipo.org).

[7] http://www.wipo.int/amc/en/domains/statistics/;http://www.wipo.int/amc/en/events/workshops/2015/domainname/geneva.html

[8]https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/BG/1-2015-680-BG-F1-1.PDF

[9] Раздел 14 от Общите условия за регистрация на име на домейн .eu: https://eurid.eu/media/filer_public/42/80/4280546f...

[10] Закон за международния търговски арбитраж

[11] Определение № 39 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 115/2010 г., I т. о., и Определение № 166 от 21.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1489/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 754 от 2.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 410/2010 г., II т. о., ТК.

[12] https://www.register.bg/user/static/rules/bg/index...

арбитраж спорове интернет домейн имена търговски марки


message.site-name

България, гр. София, п.к. 1309
ул. "Царибродска" №75

Т: +359 (2) 828 43 16
Ф: +359 (2) 828 43 17
M: +359 (0) 885 038 359
E-mail: office@librestories.eu

Електронното издание LIBRe Stories притежава собствен ISSN 2535-0676. Всички публикации и коментари могат да бъдат цитирани с отбелязване на авторството, датата на публикуване и URL адреса им.

© Всички права запазени. 2017, Фондация "ЛИБРе"

Този уеб-сайт се разработва и поддържа от Фондация "ЛИБРe". За повече информация, моля да се запознаете с Общите условия за ползване и Политиката за защита на лични данни.

Съхраняваме „бисквитки“ на вашия компютър, за да подобрим функционалнността на нашия сайт. Също така използваме Google Analytics за проследяване статистиката на посещаемостта. Продължавайки да използвате този уебсайт, вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“. В случай, че това не ви удовлетворява, може да промените настройките на бразуъра по всяко време или да преустановите посещението на уебсайта. За повече информация, моля да се запознаете с Общите условия за ползване. Скриване на съобщението