Проблемите на информационното общество засягат всички сектори на социалния и икономическия живот. Днес сме свидетели на изключително динамичното развитие на информационните и комуникационни технологии, съпроводено със създаването на нови информационни ресурси, основна средна за развитието и разпространението на които е глобалната мрежа интернет. Такива ресурси в уеб пространството могат да бъдат представени под различни форми като интернет страници, файлови сървъри, бази от данни и др. Като продукт на човешката мисъл технологичните нововъведения навлизат все повече в редица дейности от общественото ежедневие, в резултат на което се извършва трансформация към частично или пълно дигитализиране на дейностите. Размяната на блага между правните субекти посредством използването на информационни и комуникационни технологии е придобила ново, по-широко проявление – освен в добре познатата от хилядолетия физическа реалност, отношенията между лицата се реализират и във вече обособилата се световна информационна виртуална среда, функционираща със свои специфични особености, налагащи нов прочит на регулирането на съвременните взаимодействия между участниците в нея.

На преден план и с особена актуалност възникват въпросите около използването, достъпа и защитата на тези нововъзникнали информационни ресурси в дигиталната среда, идентификацията на потребителите, въздействието на предлаганите услуги върху социалното и икономическото развитие, използваните методи за правно регулиране или необходимостта от въвеждането на такива и др., които трябва да бъдат решени.

В интернет пространството е налице изобилие от информация относно съвети как да изберем правилното домейн име за нашата търговска дейност, като в много случаи решението за регистриране на дадено име на домейн се явява едно от най-важните в бизнеса в онлайн средата. Едно от важните условия за успешен и печеливш бизнес в областта на електронната търговия е правилният избор при регистрация на домейн име, отличаващо се с краткост при изписване, лесно за запомняне, внушаващо доверие на потребителите и т.н, който избор в редица случаи е съпроводен с предварителни консултации с маркетингови и други специалисти, пазарни проучвания и др. От всичко казано дотук може да се заключи, че домейн имената са се утвърдили като бизнес идентификатори и средства за индивидуализация, редом с фирмените имена, символи, лога, слогани, цветове и др.

Възникването на право върху домейн е свързано с отношенията между участниците по веригата регистър-регистратор-регистрант. При регистрирането и използването на домейн имена следва да се изхожда не само от маркетинговите и търговските намерения на даден правен субект, а следва да се имат предвид общоприетите правила, каквито например са въведени от ICANN (Internet Corporation For Assigned Names and Numbers), управляваща и регулираща адресите в интернет пространството. В случай че дадено лице желае да регистрира домейн от първо ниво, по-известни от които са имена, съдържащи разширения като .com, .org, .net, .bg, fr. и др., то следва да сключи договор с акредитиран от неправителствената организация ICANN регистратор на домейни. Изключение от възможността за регистрация като домейни правят т.нар. запазени имена, включващи имената на държави/територии и др., съгласно правилата на ICANN. [1]

Управлението на интернет обикновено се базира на принципите на ненамеса, самоуправление и саморегулиране. Въпреки това в европейски мащаб още през 2002 г. е създадена уредба, която е специално разработена и приета с цел да се регулира създаването и използването на интернет домейна от първо ниво „.eu“ посредством Регламент (ЕО) № 733/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 22 април 2002 година относно въвеждането на .eu домейн от най-високо ниво, Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането и някои други впоследствие приети европейски актове за изменение на горепосочените регламенти. Идеята за създаване на домейна от първо ниво .eu (top level domain или TLD) е продиктувана от целта единният европейски пазар да придобие по-висока видимост във виртуалното място за пазаруване, популяризиране на образа на Европейския съюз в глобалните информационни мрежи и осигуряване на по-голямо значение на Интернет системата за наименования в допълнение към националните TLD.

В Регламент (ЕО) № 874/2004 и други регламенти на Комисията за изменението му се съдържа списък на имената за всяка държава и държавите, които могат да ги регистрират, който съдържа широко известни имена по отношение на географски и/или геополитически понятия, които имат отношение към тяхната политическа или териториална организация. Регистърът, управляващ националния домейн от най-високо ниво .eu EURid, е задължен да публикува на своята интернет страница два списъка с имена. Единият списък съдържа имената, които Европейската комисията е нотифицирала като „неподлежащи на регистриране", а вторият - имената, които Комисията е нотифицирала на Регистъра като „подлежащи на регистриране само в домейн от второ ниво". Съществуват и домейн имена, които са запазени за оперативни функции на Регистъра. Спрямо имената, включени в тези списъци, не се прилага принципът „първи дошъл – първи обслужен”, който принцип според Регламент №874/2004 следва да се прилага при присъждането на имената на домейни.

През декември 2005 г. домейнът .eu за първи път беше отворен за бизнеса с права от преди. От началото на април 2006 г. свободно домейн имена .eu могат да бъдат регистрирани всички лица и организации, които отговарят на установените в чл. 4 (2) (б) на Регламент №733/2002 изисквания, а именно: 1) предприятие, което има регистриран офис, централна администрация или основно място на стопанска дейност в Общността, или 2) организация установена в Общността, без да засяга прилагането на националното законодателство, или 3) всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Общността. От 1 януари 2007 г. юридически и физически лица от новите държави-членки Румъния и България също могат да регистрират домейни .eu.

От прочита на горепосочената разпоредба на чл. 4 прави впечатление, че не националната принадлежност или седалище е определяща за възможността да се регистрира такъв домейн, а местоизвършването на дейността, респ. пребиваването на лицата.

Трябва да се отбележи, че в правната уредба на съгласно разгледаната по-горе тематика около домейна .eu, съществуват празнини или се идентифицират слабости, като тук само ще споменем някои примери от рода на липса на легална дефиниция на понятието име на домейн, неясноти относно субективните права върху домейни и правния статут на лицата, на чието име е регистриран домейн, решаването на спорове с предмет домейна .eu и др. Като регулативно предизвикателство могат да се дават предложения de lege ferenda за допълването и усъвършенстването й.

Режимът на регистрация спрямо домейн имена от областта .bg се извършва от търговското дружество „Регистър.БГ“ ООД, което е определило в чл. 3 на Общите си условия критериите, на които трябва да отговарят регистрантите при подаване на заявка за регистрация, а именно: а) лица, притежаващи съдебна или търговска регистрация в България или в страна, член на ЕС или акт за учредяване от български държавен орган; субекти, създадени по силата на споразумение между България и други държави; фирми и организации, регистрирани в чужбина, които имат в Република България регистриран филиал или търговско представителство; б) дееспособни лица, граждани на Република България, чужденци с право на постоянно пребиваване на територията на Република България или граждани на страна, член на ЕС; в) лица, регистрирани в чужбина, упълномощили трето лице да регистрира домейн. Упълномощеното лице трябва да отговаря на критериите по предходните две точки. В тези условия е въведено особено изискване на дееспособност на регистрантите, каквото например не е предвидено при домейна от първо ниво .eu.

В Общите условия на „Регистър.БГ“ООД са изброени и т.нар. резервирани интернет имена, каквито са: имената на общините и областите, които са резервирани за регистриране на домейни, образувани чрез тези имена, от съответните администрации; имената на държавите, които са резервирани за регистриране на домейни, образувани чрез тези имена, от посолствата или консулствата на тези държави и резервираните за регистъра имена. [2] Начинът на формиране на имена на домейните, използвани от административните органи в Република България, е регламентиран в чл. 22 от Наредбата за електронните административни услуги. [3]

Актуалната през последните години тема в областта на домейните, касаеща българското общество и държава и свързана с домейн имена на кирилица, също заслужава нашето внимание. Още през 2007 г. Сдружение „Унинет“ демонстрира намеренията си да започне процедура по регистрация на домейни на български език. [4] Впоследствие въпреки неколкократните неуспешни опити на българската държава да регистрира собствен домейн от първо ниво на кирилица, стартирали от 2010 г., през октомври 2014 г. националният домейн на кирилица „.бг“ получава одобрение от международната Интернет организация за имена и адреси (ICANN). От сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) става ясно, че през месец октомври 2014 г. в МТИТС е получен положителен отзив от страна на ICANN за заявения от България стринг (символен низ) „.бг“ за име на домейн от високо ниво на кирилица. Следващата стъпка от процеса на създаване на Регистър „.бг“ и избор на негов администратор, изисква спазване на „процедура по делегация“, разработена от IANA към ICANN. [5] След провеждане на процедура от страна на министерството за прием на предложенията на кандидатите за създаване и администриране на регистър на домейн от високо ниво на кирилица “.бг”, стартирала на 1 юли 2015 г. и извършеното оценяване, избрано да регистрира въпросните домейни, е търговско дружество „ИМЕНА.БГ“ АД. Тези действия на подкрепата на правителството, необходими за преминаването на кандидата към следващата стъпка от процеса – кандидатстване пред IANA (Службата за присвояване на имена и адреси в интернет), идват да посочат все по-нарастващото значение на домейн имената въпреки липсата на правна регламентация за тяхната правна същност и закрила. На 5 март 2016 г. ICANN добавя домейна „.бг (.xn--90ae)“ към системата за домейни от първо ниво. [6] Към момента обаче домейнът все още не е присвоен, както сочи справка от базата данни на IANA. [7]

Домейните на кирилица имат множество предимства, като най-важните от тях са, че на първо място те са израз на българската идентичност и утвърждават ползването на българския език във виртуалното пространство, предоставят много по-голяма възможност при избор на наименование, позволяват да се направи по-лесна оптимизация на търсачките в интернет и др.

Несъмнено цифровите технологии улесняват до голяма степен обществено-икономическия живот. Но като цяло в интернет като нова среда на социално взаимодействие се пораждат и проблеми, продиктувани от нейните технически и функционални особености и динамиката на развиващите се процеси, които съвкупно влияят върху възможностите за упражняване на държавна власт върху поведението на правните субекти. От направеното изследване се налага изводът, че в международен план правната уредба по своя обхват и обем отстъпва пред принципите за ненамеса, самоуправление и саморегулиране във виртуалното пространство, като определени организации са се превърнали в средство за регулативно въздействие на отношенията по повод използването на домейн имена в комплексната информационна и комуникационна среда, наречена интернет.

Правото на ползване на дадено домейн име възниква въз основа на договорно правоотношение, сключено между заявителя и регистратора на домейни. Регистрирайки домейн име, страните по договора имат определени права и задължения, които много често не се познават от лицето, подало заявление за регистрация. Неинформираността на потребителя може да се превърне в съществен проблем при използването на имена на домейни и възникване на съответните отговорности. Договорът за регистрация и поддръжка на домейн по своята правна същност е договор за услуга, „като основни задължения, произтичащи от договора, могат да се посочат – за заявителя да заплати регистрационна и/или годишна такса, а за регистратора – да отрази в съответните регистриимето на заявителя на домейна като негов ползувател, да администрира сървър на домейн имената (Domain Name Server), да администрира, поддържа и актуализира релевантната „кой е“ (who is) база данни, да асоциира домейна с определен IP адрес и др.“ [8]

Законът защитава редица буквено-цифрови низове и гарантира определени права на използващите ги лица. Отговорност за регистранта може да възникне, когато се използва дадено домейн име, възникнало като право от един договор и едновременно с това са налице защитени със закон права върху други буквено-цифрови наименования, към които могат да бъдат отнесени търговските марки, географските означения, фирмените наименования, личните имена, слоганите и други словосъчетания, представляващи обект на авторски права и т.н. В българският регистър и едновременно регистратор на домейни от областта .bg – „Регистър.БГ“ООД, се предлагат за регистрация т.нар. „защитени домейни“. Защитен домейн е домейн в областта .bg, за който при регистрацията са предоставени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името съгласно Общите условия или домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от 5 /пет/ години. [9] За да се регистрира даден домейн като защитен, регистрантът трябва да предостави на регистратора документ, представляващ основание за ползване на името: името на регистранта, името на организацията (фирмата), регистрирана търговска марка, географско означение, регистрирано име на издание, име на програма или проект, име на културно, спортно, научно или друго събитие, име на категоризиран туристически обект и др. Основанието трябва да е налице към момента на регистрацията на домейна. Другата възможност, която „Регистър.БГ“ООД предоставя, е домейнът .bg да бъде защитен ако бъде поддържан непрекъснато в продължение на 5 години. При регистриране на защитени домейни в областта .bg когато наличието на основание е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, могат да бъдат сключвани условни договори при спазване на правилата, установени в Общите условия. Име на домейн, регистирано без основание от посочените в Общите условия на регистратора, представлява т.нар. незащитен домейн. Ако един домейн е незащитен, това не означава, че той може да бъде отнет, изтрит или предоставен автоматично на друго лице. Възможно е трето лице да предяви претенция пред регистратора върху ползването на даденото име на домейн, като може да поиска заличаване на регистрацията само ако името на регистрирания домейн съвпада с пълното име, за което това лице има основание за ползване. В чл. 9 от Общите условия на Регистър.БГ са предвидени няколко основания за прекратяване на регистрацията на домейн, но ние ще се спрем на някои от тях, при които поради действията на трето лице, което не е страна по договора за регистрация и поддръжка на домейн име, е предизвикана процедура по арбитриране. В първия случай ако регистрираното домейн име не е от категорията „защитен домейн“ и третото лице (заявител) притежава основание за ползване на това име, което основание е възникнало преди момента на регистрация на домейна, тогава вследствие на решението на арбитражната комисия към регистратора спорното домейн име може да бъде отнето в полза на заявителя. И обратно - ако основанието, с което разполага третото лице, е възникнало след регистрацията на домейна, то според Общите условия претенцията на третото лице към регистъра няма да бъде удовлетворена в тази хипотеза. По друг начин биха стояли нещата ако искът бъде отправен към компетентен съд за разглеждане на спора, където ще бъде приложено действащото законодателство - ако се касае например за търговска марка, регистрирана след влизане в сила на договора за домейн име, съдът следва да се ръководи от разпоредбата на чл. 13 от Закона за марките и географските означения, съгласно който правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак идентичен или сходен с този на марката. [10] Във втория случай по същата процедура могат да се отнемат и имена на домейни, представляващи нецензурни и/или обидни думи или словосъчетания, противоречащи на обществения интерес и добрите нрави, както и такива, които могат да доведат до объркване. На следващо място когато по инициатива на трето лице или на самия регистър, бъде установено че регистрантът е предоставил документи с невярно съдържание, регистрацията на домейн името ще бъде прекратена. И на последно място като отделно основание за прекратяване е предвидено решението на арбитражната комисия към регистъра или влязло в сила решение на компетентния съд.

Регистър БГ ООД е предприело по-различна политика спрямо домейн от областите от второ ниво: .a.bg; .b.bg; .c.bg и т.н.- при тяхното регистриране не се изисква основание за ползване и регистрираните в тези подобласти домейни не се арбитрират от регистъра.

Само за сравнение можем да посочим какви са основанията, на база на които се извършва отнемане на домейн от най-високо ниво .eu при предизвикана от трето лице процедура по решаване на спорове: според чл. 21 параграф 1от Регламент (ЕО) №874/2004 регистрирано име на домейн се отнема в рамките на съответната извънсъдебна или съдебна процедура, когато това име е идентично или объркващо подобно на име, по отношение на което е признато или установено право от националното законодателство и/или от законодателството на Общността, като правата, посочени в член 10, параграф 1 от Регламента, и ако: а) е било регистрирано, без титулярът му да е имал право или законен интерес върху името, или б) е било регистрирано или използвано недобросъвестно. [11]

В общите условия, приети от Регистър.БГ по-горе, се казва още, че регистрантът носи пълна юридическа отговорност за действията на субектите в регистрирания от него домейн, спрямо други субекти, свързани в интернет. При отнемането на домейни не са предвидени санкции от страна на регистратора или комисията по арбитриране, а правните последици, настъпващи при такова развитие на казуса са свързани с едностранно прекратяване на съществуващ договор за услуга с предмет регистрация и поддръжка на конкретно име на домейн, в резултат на което се преустановява ползването на домейна, което прекратяване действа занапред. Отговорността, която поема регистранта със сключването на договор за регистрация на име на домейн, е свързана с даването на съгласие от негова страна при претенция от трето лице, Регистър.БГ да прекрати едностранно договора по всяко време на основание решение на т.нар. арбитражна комисия. Регистрантът разполага с възможността да търси обезщетение за вреди и пропуснати ползи от прекратяването на договора по съдебен ред, но искът в този случай ще бъде отхвърлен като неоснователен поради наличието на горепосочените договорни условия за прекратяване регистрацията на домейн.

Когато говорим за регистрация и използване на домейн имена в интернет не можем да не споменем, че те са пряко свързани и с въпроса за имитацията по смисъла действащия в Република България Закон за защита на конкуренцията. Домейн името като понятие, представлява буквено-цифрова асоциация на даден уникален номер, използван от компютърни и други устройства за свързване помежду им в интернет или локална мрежа, наречен цифров интернет адрес (също и “интернет протоколен адрес” или “IP адрес”). Въпреки че това понятието все още не е легално дефинирано и че домейн имената не са провъзгласени изрично от закона за обекти на закрила, те вече са предмет на регулиране от страна на правото.

За по-задълбочено разбиране на проблематиката ще набележим някои от особеностите на нарушенията в ал. 1 и 2 от чл. 35 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Имитацията представлява една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена от закона и се изразява в предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. [12] В алинея 1 се забранява предлагането на стоки или услуги, чието визуално възприятие води или може да доведе до заблуда относно определена информация, свързана със стоките и услугите. В случая е нужно да е налице фактическо предлагане на пазара на стока или услуга, реално заблуждение или потенциална възможност за такова спрямо истинските характеристики на стоките и услугите, както и извършване на стопанска дейност и наличие на конкуренция между страните. Трябва да се има предвид и определението на нелоялна конкуренция – това е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите [13].

Към имитацията на свой ред спадат и използването на фирмените наименования, които поначало за защитени от Търговския закон, и обектите на интелектуална собственост, каквито са марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите съгласно алинея 2 на горепосочения член. За да е налице подобно нарушение е необходимо да се установи използването на гореизброените видове наименования, тяхната идентичност или сходство с други съществуващи и защитени от закона такива и начинът на използване, който предпоставя потенциална възможност от увреждане на конкурентите чрез пренасочване на потребителското търсене.

И в двете горепосочени хипотези на чл. 35 е валидно условието, че всеки от конкурентите трябва да бъде "предприятие" по смисъла на закона - това е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност.

Домейн имената като явления в интернет пространството, адресиращи уеб страници, способни да отличават стоки и услуги на дадено лице, са намерили правна уредба в чл. 35 ал.3 от Закона за защита на конкуренцията, който е поместен в раздел Имитация и гласи следното: „Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите“. Нормата е специална и се отнася до установяване на имитация на домейн или интернет страница, като идентичността или сходството на същите могат да се установят и без помощта на специализирани знания или умения.

Действията по регистриране на домейн име, което да е идентично или близко до друго такова, не могат да осъществят състава на посоченото в ал. 3 на чл. 35 от ЗЗК нарушение, тъй като сама по себе си регистрацията на домейн име на представлява стопанска дейност. Според едно съдебно решение [14] на Върховния касационен съд на Република България, в което е разгледан казус относно нарушаването на абсолютното право на притежаване на търговска марка, съгласно чл. 13 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) [15] поради възникналата колизия с регистрирано идентично домейн име, Върховният касационен съд е достигнал до извода, че „нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги, за които тази марка е регистрирана. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използване на марката в търговската дейност. Домейнът по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите. Следователно регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗМГО.“ От друга страна обаче когато домейн името адресира определен уеб сайт, в който се осъществява предлагане на стоки и/или услуги, сходни с тези на друго предприятие, Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла в свое решение, че „Фактическият състав на нарушението по чл. 35, ал. 3 обаче е сложен и включва различни хипотези, една от които е използването на идентичен или близък домейн, по начин който може да доведе до заблуждение. При наличие на близки домейни, отвеждащи до портали, предлагащи сходни (заместими) стоки или услуги, за да е налице нарушение е достатъчен факта на отклоняване на потребителя от желания за него резултат, защото попадайки на погрешно място той ще задоволи нуждите си.“ [16]

Подобен тип отношения могат да се развият само във виртуалната среда за разлика от нарушенията, които разгледахме накратко в предходните два абзаца и отнасящи се до съществуващи стоки и/или услуги във физическия свят, които имат реално измерение или до обекти на интелектуална собственост, които също имат материално проявление. Прави впечатление фактът, че наред с марките, географските означения и фирмените наименования, които играят значима роля в икономическата активност на стопанските субекти, в контекста на защитата на пазарната конкуренция българският законодател е уредил и имитацията на домейна имената и уеб страниците като сериозно нарушение на правилата на лоялната конкуренция, което води до налагане на значителни по размер имуществени санкции по ЗЗК.

В европейската практика използването на домейн имена в определени случаи се разглежда и като осъществяване на заблуждаваща и незаконна сравнителна реклама, което може да доведе до нарушаване на правилата на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз. В съдебно решение на Съда на Европейския съюз от 11 юли 2013 г. [17] е направена констатацията, че що се отнася до регистрацията на наименование на домейн „следва да се констатира, че това е само формален акт, чрез който от органа, определен да управлява наименованията на домейните, срещу заплащане се иска да включи посоченото наименование на домейн в своята база данни и да свързва потребителите на интернет, които въведат това наименование на домейн, изключително с IP адреса, посочен от притежателя на наименованието на домейн. Сама по себе си обаче регистрацията на наименование на домейн все още не означава, че то действително ще се използва впоследствие за създаването на уебсайт и че поради това потребителите на интернет ще могат да узнаят наименованието на домейна.“ Решавайки казуса, Съдът намира, че „Член 2, точка 1 от Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, изменена с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и член 2, буква а) от Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама трябва да се тълкуват в смисъл, че съгласно даденото му в тези разпоредби определение, в положение като разглежданото в главното производство понятието „реклама“ обхваща използването на наименование на домейн, както и използването на метатагове в метаданните на уебсайт. Това понятие обаче не обхваща регистрацията на наименование на домейн като такава.“

В обобщение можем да отбележим, че наименованията на уеб-страниците и другите ресурси в интернет (домейн имената), чрез които могат да се предлагат стоки и услуги във виртуалното пространство, са се превърнали в значим обект на икономически интереси, като същевременно липсва национална правна уредба и единна европейска регулаторна рамка относно правната им същност, използването им и решаването на споровете, свързани с тях. Затова при отсъствието на правна регламентация на отношенията между участниците по повод регистрацията и използването на домейн имената в интернет, при решаването казуси от страна на административните и съдебните органи следва да се съблюдават общите принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни, и се концентрират върху справедливостта и добрите нрави, правната сигурност в оборота, добросъвестността и равнопоставеността на правните субекти с оглед предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.


Докладът е публикуван за първи път в Сборник с доклади "Бизнесът в XXI век (Тенденции и предизвикателства)", ISBN 978-954-644-937-5, Издателски комплекс - УНСС. Публикуването му в LIBRe Stories е с пълното съгласие на автора.


Бележки

[1] https://www.icann.org/resources/pages/reserved-2013-07-08-en

[2] https://www.register.bg/user/session_tmp134021461673150/static/rules/bg/index.html#5.3

[3] Наредба за електронните административни услуги, в сила от 13.06.2008 г., обн. ДВ. бр. 48 от 23 май 2008 г., изм. ДВ. бр. 8 от 29 януари 2016 г.

[4] http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/10/29/392474_wwwdomeinnakirilicabg/

[5] https://www.mtitc.government.bg/page.php?category=732&id=8254&seek=+.%D0%B1%D0%B3

[6] https://bg.wikipedia.org/wiki/.%D0%B1%D0%B3

[7] http://www.iana.org/domains/root/db

[8] Димитров, Г., Някои аспекти във връзка с правната природа и защитата на домейните по българското право, София, сп.”Пазар и право”, 2002, кн. 2, с. 69

[9] https://www.register.bg/user/static/rules/bg/index.html#1.6

[10] Чл. 13 от Закона за марките и географските означения, обн. ДВ бр. 81 от 14 септември 1999 г., изм. ДВ бр. 54 от 15 юли 2011 г.

[11] Чл. 13 от Закона за марките и географските означения, Обн. Държ. вестник, бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. Държ. вестник бр.54 от 15 Юли 2011г.

[12] Чл.21 пар.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №874/2004 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2004 година относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .eu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането

[13] Закон за защита на конкуренцията, обн. ДВ. бр. 102 от 28 Ноември 2008 г., изм. и доп. ДВ. бр. 56 от 24 Юли 2015 г.

[14] Чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията

[15] Решение № 53 от 6.04.2009 г. на Върховния касационен съд по търговскодело № 605/2008 г., II търговско отделение, Търговска колегия

[16] Закон за марките и географските означения, Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., посл. изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г.

[17] Решение на Комисията за защита на конкуренцията № 481, София, 04.05.2010 г.

[18] Решение от 11 юли 2013 г., Belgian Electronic Sorting Technology NV/Bert Peelaers, Visys NV, C‑657/11, EU:C:2013:516


домейн обект на интелектуалната собственост защита на конкуренцията конкурентно право конкуренция


message.site-name

България, гр. София, п.к. 1309
ул. "Царибродска" №75

Т: +359 (2) 828 43 16
Ф: +359 (2) 828 43 17
M: +359 (0) 885 038 359
E-mail: office@librestories.eu

Електронното издание LIBRe Stories притежава собствен ISSN 2535-0676. Всички публикации и коментари могат да бъдат цитирани с отбелязване на авторството, датата на публикуване и URL адреса им.

© Всички права запазени. 2017, Фондация "ЛИБРе"

Този уеб-сайт се разработва и поддържа от Фондация "ЛИБРe". За повече информация, моля да се запознаете с Общите условия за ползване и Политиката за защита на лични данни.

Съхраняваме „бисквитки“ на вашия компютър, за да подобрим функционалнността на нашия сайт. Също така използваме Google Analytics за проследяване статистиката на посещаемостта. Продължавайки да използвате този уебсайт, вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“. В случай, че това не ви удовлетворява, може да промените настройките на бразуъра по всяко време или да преустановите посещението на уебсайта. За повече информация, моля да се запознаете с Общите условия за ползване. Скриване на съобщението